Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението». Краткое содержание книги:
Най-накрая последният гибелен страж падна като камък.
Малфурион не се обърна, за да види как демонът ще се разбие в твърдата земя. Той бе сторил необходимото, но никога не си позволяваше да злорадства над враговете си.
— Пътят е чист — обяви Крас. — Но трябва да побързаме, защото ще ни отнеме много време да прекосим тези хълмове…
Брокс внезапно извика от върха на скалата:
— В небето има нещо друго! Над нас!
И само след секунди сянката ги захлупи… Сянка, която покриваше цялата местност. Крилатото създание се движеше толкова бързо, че потъна в облаците преди който и да било от тях да е успял да го идентифицира. Оркът стискаше брадвата си в готовност, а Крас и Малфурион подготвяха магиите си.
После гигантът отново се появи на открито и се гмурна право към триото. Колосалните му кожести криле биеха въздуха с лекота, докато се спускаше.
Крас издиша, а обикновено мрачното му изражение се замени от кратка усмивка.
— Трябваше да се сетя! Трябваше да го почувствам!
Кориалстраз се бе завърнал.
По-младото „аз“ на магьосника се приземи точно пред тримата. Червеният дракон представляваше величествена гледка. Гребенът му стигаше чак до опашката. Беше достатъчно голям, за да погълне триото на една хапка, но въпреки зъбатата му паст, трябваше само да се вгледаш в очите му, за да видиш интелигентността и състраданието, криещи се у него.
Може би беше проява на нарцисизъм от страна на Крас да се възхищава на по-младото си „аз“, но не можеше да се удържи. Кориалстраз се беше доказал като много по-умел, отколкото старата му версия си спомняше да е била някога. Сякаш двамата бяха две отделни същества, макар в действителност да представляваха двете половини на едно цяло.
Когато прахът се уталожи, Кориалстраз поздрави тримата с кимане на огромната си глава. Очите му се насочиха най-вече към Крас.
— Чист късмет беше, че почувствах магията ви, докато минавах наблизо — изтътна той. — Мислите ми бяха насочени към толкова много други неща, че иначе изобщо нямаше да ви усетя. — А после добави конкретно към магьосника: — Дори и теб.
Това не беше хубаво.
— Говориш за търсенето на другите?
— Да… и ги намерих. Те търсят начин, чрез който да се справят с гнусния диск на Земния пазител, но още не са го открили. Дори и моята кралица не смее да се изправи срещу Нелтарион, без да е открила някаква защита. Ти видя какво се случи със сините! Изклани до степен на пълно изтребление!
Крас помисли за спасените яйца, но реши, че сега не е времето да говори за това.
— Тревогата на Алекстраза е оправдана. Няма нито чест, нито смисъл да му се опълчва, само за да бъде унищожена.
— Но ако ние, драконите, не помогнем на смъртните раси, няма да има надежда за никой от нас!
— Може би все още има. Не ме попита какво правим ние тук. — Крас посочи друида. — Младият Малфурион откри скритото леговище на Земния пазител и знае къде се намира Демоничната душа.
Гущеровите очи на аления гигант се разшириха.
— Истина ли е това? Може би ако го нападнем с пълната си мощ, докато спи…
— Не! Това трябва да бъде извършено тайно и с хитрина. Надяваме се да се промъкнем и да откраднем диска. Иначе Нелтарион ще го достигне първи и всички сме мъртви.
Кориалстраз видя мъдростта в тези думи, но и рисковете в подобен план.
— Къде трябва да отидете?
Малфурион описа видяното в Смарагдовия сън. Крас смътно разпозна местността и затова не се изненада, когато и младото му „аз“ разбра за кое място става дума.
— Знам го! Отвратителна област! Там има зло, което е по-старо от драконите, макар и да не мога да кажа какво точно!
— В момента това е без значение. Само Демоничната душа е важна. — Високият блед магьосник огледа хълмовете. — А ако искаме изобщо да имаме шанс да я откраднем, по-добре да започнем пътешествието си. На нощните саблезъби ще им отнеме много време да преминат през тези хълмове.
— Нощните саблезъби? — Кориалстраз изглеждаше озадачен. — За какво са ви, след като имате мен?
Опасността за теб е най-голяма — отбеляза Крас. — Не можеш да сменяш формата си и оставаш ясно различима цел. Освен това си податлив на влиянието на Демоничната душа. Черният може да те превърне в свой роб само със силата на мисълта си.
— Независимо от това ще сторя всичко, което мога. Трябва да достигнете леговището му колкото се може по-скоро. Котките не са достатъчно бързи, а ти явно не смееш да пътуваш с магия.