Скитник броди по света

Сега в Ломбардия мислят другояче, не са склонни да анатемосват всяка земна радост за грях и да смятат всички земни работи и разпоредби за сътворени само от Сатанаил. Те виждат в някои земни радости, каквато е например любовта между мъжа и жената, не грехопадение, а милостта на бога. Защото, казват, ако я няма любовта, ще се свърши и родът человечески и тогава над земята ще зацарува Нищото. Не ще има Апокалипсис и Словото — Исус не ще слезе на земята, за да въздава правосъдие, да окове Сатанаил, задето е заблуждавал человеците и да го запрати в чревото адово да гори във вечния огън. Защото към Нищото са еднакво безразлични и Доброто, и Злото, и Словото—Исус, и дяволът—Сатанаил. По същия начин омбардците приемат войната, когато чрез война трябва да защищават собствения си град или село срещу нашественици от друга вяра или нашественици, нахлули от чужда страна.

О, справедливи боже! Пощадете и благословете, милостиви люде!

Пощадете и благословете!

Аз постъпвам като оня, дето стягал каруцата си да ходи за репи или за тикви, но впрягал каруцата пред коня и всеки път оставал гладен. Нашето семейство беш! богомилско, богомили бяха повечете от нашите съселяни. Малко бяха ония, които държаха за православната християнска черква. Те бяха малко, но се отнасяха към нас недружелюбно, дори враждебно, дяволът беше замаял главите им с надменност, макар че и те бяха сиромаси, голи и боси като нас. Баща ми беше строг човек, ядеше само постно, караше ни с майка ми да четем по четири пъти «Отче наш» през деня и по два пъти през нощта, а той сам четеше молитвата двойно повече и през деня, и през нощта. Слушал бях да се готви да ни изостави с майка ми и да приеме кръщение за «съвършен». Поради това си намерение той не работеше почти нищо, само се молеше на бога и беседваше със селяните, които не бяха богомили, спореше с тях и ги убеждаваше в нашите истини. За прехраната ни се грижеше майка ми и ако моят баща не я затрудняваше никак, защото не ядеше хляба, а кълвеше трохите му, аз не бях лесен, тъй като имах на височина повече от шест лакътя, по—висок нямаше от мене на село, а и в гърба бях широк. Майка ми скришом ми даваше в добавък хляб и сирене, яйченца, дори някоя мръвка, която изпросваше от православните, и аз позасищах вълчия си глад, а тя, за да изкупи греха си, дето ми даваше в добавък, прекарваше на вода и хляб. Откъде взимаше туй допълнително ядене за моя стомах, никога не проумях. Но растях и заяквах като млад змей.