Скитник броди по света
- Автор: Гуляшки Андрей
- Год: 1983
- Язык: болгарский
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Скитник броди по света». Краткое содержание книги:
Но добре е, че го има това слънце в далечините! Когато зъзнем от студ, ние ще му се усмихваме. И ще се чувствуваме навярно по—щастливи от тия, които не зъзнат, но няма на кого и на какво да се усмихват. Хората в бъдещото време няма да зъзнат, а малките Лука ще имат топли дрешки, в това съм повече от сигурен. А за другото — историята ще има думата, да не пророкуваме каква салата ядат хората на Марс.
Ето го и Езерото с червените рибки. Листа на водни лилии са покрили голяма част от водата, в чистите пространства се оглежда сивото, прогизнало небе. Пусто е, голите брези и мокрите скамейки правят мястото самотно и тъжно. Чел съм някъде, че тия водни лилии са били за Моне един неизчерпаем свят за съзерцание и сюжети. Мен ме отегчават и потискат, предпочитам чистата вода, в която има облаци и небесна синева.
Връщам се по обратния път, решил съм да споходя в университета брата на Соня, доцента по романска филология Август Владимиров. Вчера ми се обади по телфона, че е превел вече една част от средновековния ръкопис. Ще взема каквото е превел, защото умирам от любопитство, и ще го помоля да ми изпраща студенти, на които да преподавам френски, ще ги подготвям за семестриалния изпит. Все ще припечелвам по някой лев.
Както мислех за Владимиров, сетих се за Соня и като че ли късче от прогизналото небе се промъкна в душата mи.
Откакто съм се върнал, тя се държи с мен о с о б е н о, понякога с подчертана отчужденост, а друг път е някаква отчаяна сърдечност, която ме кара вътрешно да настръхвам. И това започна още от нашата първа вечер? Когато й дадох брошката от Париж, тя побледня най—напред и дори се отдръпна назад, като че ли брошката можеше да я ухапе. После се изчерви, един бог знае защо. На края взе брошката, но когато я закачи на блузата си, ръцете й трепереха. Същата чудноватост в поведението й почувствувах, когато дойде време да лягаме. Тя ту се изчервяваше, ту бледнееше, после се разплака, свлече се на килима и прегърна краката ми. Беше трогателно и тъжно едновременно. Изглежда, че животът й не е бил лек през двете «вдовишки» години! Сама жена с дете сред тоя вълчи свят... Щях да забравя сцената, ако през следващите дни нещо от атмосферата й не беше започнало да се повтаря. Соня беше същата, каквато я знаех, и не беше същата. Отчуждеността й се редуваше с болезнени пристъпи на близост; изобщо «нещо» взе да скърца между нас...
С брата на Соня, доцента, си говорим на «ви».
— Ако съществуваше оригиналът — казва той, — вашият препис щеше да има огромно историческо значение. Той просто щеше да произведе фурор в историческата наука. Щеше да докаже, че българската еретическа мисъл стои в дъното на така наричаните Албигойски войни; че еретическа България почти цял век е вдъхновявала Западна Европа в борбата й срещу католицизма и феодализма... Но сега зад вашия препис не стои за съжаление никакъв документ, разбирате ли — документ. Затова той може да се таксува като чиста фантазия, изфабрикувана в днешно време.
— Сигурен съм, че оригиналът не е изчезнал случайно — казвам.
— Това е една мистерия! — повдига рамене доцентът.
Той е хубав, снажен мъж, очите му са светлосини като на Соня, но гледат хладно; устните му са тънки и в съчетание с очите правят лицето му затворено, студено, разговарящо с всекиго на «ви», недостъпно за по—близко общуване.
— Но вашият ръкопис има филологическа стойност, драги докторе. Аз ще боравя непременно с него в кандидатдокторския си изпит.
Използувам случая, за да го помоля да ми изпрати няколко души студенти, които имат нужда от частни уроци по френски език.
— Ще ви изпратя! — кима той и ме гледа с укоряващи очи. — Макар това да не е ваша работа, да преподавате частни уроци по френски език. Аз съм по—млад от вас, струва ми се, с една—две години, но позволете ми да ви изкажа и огорчението си, и учудването си, задето — известен доктор по очни болести — се занимавате с политика! Науката стои над политиката, любезни родственико! Ако бяхте написали например един труд за хигиена на очите, щяхте да допринесете много по—голяма полза за хората, от няколкото бомби, които сте хвърлили срещу франкистите! Оставете обикновените редови хора да хвърлят бомби и да се занимават с политика, а вие лекувайте болните и създавайте наука! Политиката е преходна, идва и си отива, а науката е вечна, делата й остават!
Взимам преведените страници от ръкописа и излизам. В устата ми горчи. Винаги излизам потиснат от кабинета на моя шурей и изпитвам непреодолимо желание да изгълтам тутакси някакъв алкохол.