Скитник броди по света
- Автор: Гуляшки Андрей
- Год: 1983
- Язык: болгарский
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Скитник броди по света». Краткое содержание книги:
«Я виж ти!» — цъкам с език. И се чудя на учудването си. Такива като Наско се навъдиха напоследък колкото щеш! Ангросисти им дават пари назаем, те хукват по околиите и обират реколтите на безценица. Ангросистът печели милиони, а те — десетки хиляди. Може и стотици хиляди да печелят. Такива новобогаташови днес — с лопита да ги ринеш. Стои, значи, Наско пред мен и пренебрежително ми казва:
«Ако имаш нещо нужда от пари, да ти заема, а?Имам ти доверие, хе, хе!»
«Благодаря ти — викам, — Наско, тоест господин Атанас. Имам си малко пари, нямам нужда от повече.»
«Тогава — вика Наско — да ми дадеш един съвет. Ще ти заплатя за съвета. Разправят, че парите може да си загубят някой ден силата, демек — сто лева да станат равни на един лев примерно. Затуй много хора днес ги превръщат на стока, която не си губи никога цената.»
«Има такова нещо!» — казвам.
«Такава стока са примерно, разправят, картините и кожените манта. Аз накупих на жената половин дузина кожени манта. Сега искам картини. Ама картини, дето за сто години да не им мръдне цената. Картини от такъв художник искам да ми препоръчаш и да ми кажеш къде да го намеря. Само че, хе, хе... да не са от твоите де, не се обиждай, знам ти политическата боя. Да е истински художник де, това искам да ти кажа! Истински!
Ето какъв разговор водихме тая заран с Наско, тоест с господин Атанас. Ти знаеш ли, приятелю — обърна се той към Н., — че днес има художници, червиви от пари? Че при разни щъркеловци и гешевци трябва да чакаш ред?
— Нищо общо нямам с тази марка! — въздъхна Н.
— Затова ще бъдеш изхвърлен от ателието си я! — поклати глава Измирлиев. — Ами да видим можем ли направи нещо...
Вали тихо, ниско над града е легнало оловено небе. Изпращам Соня до болницата, връщам се пеша. Колко думи си казахме по пътя? Май че пет—шест думи или десет, не си спомням вече. Мълчим, всеки е с мислите си, а помежду ни в и д и м о не се е случило нищо. Нито сме се карали, нито сме спорели, та всеки да е останал с раздразнението си, с неудовлетворението си, че не е успял да убеди другия. Единственото нещо, което се е случило в семейния ни живот — това е моето завръщане. Обстоятелството, че съм жив. Със завръщането ми тя е станала жена на политически неблагонадежден човек, на доктор, уволнен от работа по политически причини. Такава жена благоразумните хора гледат подозрително, стараят се дс не се пречкат на пътя й. Началството търси и най—малкия повод, за да й посочи вратата.
Може би затова Соня е потисната и мълчалива. He е лесно да си жена на интербригадист. А може би има друга причина, която аз не з н а я. Не съм бил в къщи почти две години.
Вали тихо, все вали. Добре, че имам тоя непромокаем тренчкот на гърба си, купил го бях в Париж, когато специализирах в клиниката на доктор Жак Марто. Той ме пази от влагата и ми държи топло. Не защото е от Париж, та ми държи топло, а защото съм го купил с майчини пари, с пари на майка ми, които тя е добила от продажба на наследствена арбанаска земя. През тоя тренчкот аз усещам родната арбанаска земя, земята на баща ми, на скитника Танас.
По улица «Мария Луиза» гърмят високоговорители, търговците на грамофони рекламират стоката си.
Ето и булевард «Дондуков», прочут е блестящите витрини на книжарниците си и е млекарниците си, където 1овек може да намери по всяко време топло мляко, каймак, варено пиле и бюрек — стига да има малко пари. Стига да имах малко пари, щях непременно да взема бюрек за малкия Лука...
Излизам на «Цар Освободител» — красив с безлюдието си, с кестените си, с Военния си клуб и със старите си богаташки къщи в стил късен барок и сецесион от началото ба века. Когато бях студент, по жълтия му паваж още се кипреха на коне дамите и господата от легациите, отиваха на разходка към Ловния парк. На обяд стари ергени с «положение» и солидни господа пиеха пивото си в Прошековата градина. Там свиреше вечер струнен оркестър. Колко пъти съм заставал до рехавата желязна ограда, за да слушам вълшебните валсове на Виена!
Тихо ръми. С ръце в джобовете на тренчкота си вървя по смълчания булевард и нали не съм бил тука две години, радвам му се като на стар и мил приятел. И как да