Хари Потър и затворникът от Азкабан
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #3
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-557
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и затворникът от Азкабан». Краткое содержание книги:
…Писъците бяха спрели, ледената вълна се отдръпваше…
В третата книга от поредицата за Хари Потър загадките стават все повече и все по-сложни. Около Хари се явяват зловещи призрачни създания, а затворник беглец, обвинен в масово убийство, се опитва да се добере до него. Но малкият магьосник не се предава, напротив — започва специално обучение за самозащита. Неговите лични страхове и кошмари се заплитат в горещо кълбо и разплитането им ще разкрие истината за част от историята на училището и някои от най-добрите му възпитаници… Тази истина е красива и страшна!
— Рон, не се притеснявай — каза Хърмаяни, като побутна към него блюдото с ядене. — Нали чу какво каза професор Макгонъгол?
— Хари, ти не си виждал никъде голямо черно куче, нали? — попита той съвсем сериозно.
— Виждал съм — отвърна Хари. — В ноща, когато напуснах Дърсли…
Рон изпусна вилицата си и тя издрънча.
— Сигурно е било някое бездомно куче — спокойно каза Хърмаяни.
Рон погледна Хърмаяни, като че бе полудяла.
— Виж, Хърмаяни, ако Хари е видял Злия Грим… това е на лошо — едва изрече той. — Моят… чичо Билиус го видял веднъж и… умря след двайсет и четири часа.
— Съвпадение — високомерно каза Хърмаяни и си наля още тиквен сок.
— Не знаеш какво говориш! — гневеше се вече Рон. — Злия Грим кара повечето магьосници да губят ума и дума от страх.
— Там е работата — говореше вече наставнически Хърмаяни. — Просто умират от страх. Злия Грим не е знамение, а причина за смъртта! И Хари е все още между нас именно защото не е толкова глупав, че като види това нещо да си каже — аха, ето го, я аз да хвърлям топа.
Рон продължаваше уж да спори с Хърмаяни, беззвучно движейки устни, докато тя извади учебника си по аритмантика, разтвори го и го подпря на каничката със сок.
— Според мен пророкуването е съвсем неясна работа — каза тя, търсейки някаква страница. — Не видяхте ли колко много неща трябва да се отгатват.
— Нищо неясно нямаше за оня Грим в чашата! — разгорещено възрази Рон.
— И ти не беше чак толкова сигурен, като разправяше на Хари, че било овца — хладно заяви Хърмаяни.
— Ама професор Трелони ти каза, че просто нямаш необходимото излъчване! Много мразиш да се окаже случайно, че не те бива в нещо.
Беше засегнал слабото й място. Хърмаяни затръшна учебника по аритмантика толкова силно, че навсякъде се разхвърчаха парчета месо и моркови.
— Ако за да съм добра по пророкуване, трябва да се преструвам, че виждам прокоби за смърт в няколко чаени листенца, по-добре да не се занимавам с това повече. Тоя урок беше пълна глупост в сравнение с моите часове по аритмантика!
Тя грабна чантата си и сърдито напусна залата.
Рон се намръщи.
— За какво говори всъщност? — попита той Хари. — Нали досега не е имала час по аритмантика?
След обяда Хари напусна замъка с облекчение. Вчерашният дъжд бе отминал, небето бе ясно, бледосиво, а тревата бе свежа и влажна, когато отиваха към първия си час по грижа за магически създания.
Рон и Хърмаяни не си говореха. Хари крачеше мълчаливо до тях по стръмните ливади към къщурката на Хагрид в самия край на Забранената гора. Едва когато видя пред тях да се движат три твърде познати силуета, се сети, че сигурно този час ще имат общи занятия със слидеринци. Малфой трескаво разправяше нещо на Краб и Гойл, които се подхилкваха. Хари бе почти сигурен, че знае за какво си говорят.
Хагрид чакаше учениците пред вратата на своята колиба. Беше с палтото си от къртичи кожи, видимо нетърпелив, а черната хрътка Фанг стоеше плътно до крака му.
— ’Айде идвайте! — провикна се той, като видя, че класът се приближава. — Само к’ва изненада съм ви приготвил! Урок за чудо и приказ! ’Сички ли са тук? Следвайте ме тогава!
Хари за момент изпита тягостно чувство като си помисли, че Хагрид ще ги води в гората — там беше преживял достатъчно неприятни неща, които щеше да помни цял живот. Но Хагрид заобиколи покрай дърветата и след пет минути се озоваха пред нещо като заградено пасище. Вътре нямаше нищо.
— Всички се съберете ей тука, до оградата — викна Хагрид. — Ха така… важното е да виждате. Сега първата ви работа е да отворите книгите си…
— Как обаче? — чу се леденият провлачен глас на Драко Малфой.
— К, во? — не разбра Хагрид.
— Как да ги отворим? — повтори Малфой.
Той извади своята „Чудовищна книга за чудовища“, която бе стегнал с въже.
Другите също измъкнаха книгите си. Някои, като Хари, ги бяха вързали с колани, за да ги държат затворени, или ги бяха натъпкали с чантите си, а имаше и книги, стиснати с големи щипки с пружини.
— Ама никой… никой ли не можа да си отвори книгата, а? — попита Хагрид, съвсем оклюмал.
Всички поклатиха глави.
— Че то… трябвало е само да ги помилвате — каза Хагрид, сякаш това беше най-естественото нещо на света. — Ето как…
Той взе книгата на Хърмаяни и скъса магипласта, с който беше облепена. Книгата се опита да хапе, ала Хагрид плъзна грамадния си показалец по гърба й, книгата потръпна, разтвори се и остана да лежи кротко върху дланта му.
— Ей, че глупави сме били! — обади се Малфой. — Трябвало да ги милваме! Как не сме се сетили!