Хари Потър и огненият бокал

Сто хиляди магьосници и вещици ахнаха, когато двамата търсачи Крум и Линч пикираха между гончиите с толкова висока скорост, сякаш току-що са скочили от самолет без парашути. Хари проследи спускането им с всевизора и с напрегнато присвити очи затърси снича…

— Ще се ударят в земята! — извика Хърмаяни край него. Тя позна, но само наполовина — в последната секунда Виктор Крум се отклони със спираловидно движение и излетя встрани, обаче Линч се блъсна в земята и глухият звук от удара се чу по целия стадион. Могъщо стенание се надигна откъм ирландските трибуни.

— Глупчо! — изпъшка господин Уизли. — Крум финтираше!

— Прекъсване! — съобщи Багман. — Квалифицирани медимагове се спускат на игрището да прегледат Ейдън Линч!

— Ще се оправи, само се заби в пръстта — обади се Чарли, за да успокои Джини, която се бе надвесила от ложата и гледаше с ужас. — Точно това всъщност искаше Крум…

Хари бързо натисна бутоните „Повторение“ и „Кадър по кадър“ на всевизора, превъртя копчето за скорост и го намести пред очите си. Проследи отново как Крум и Линч политат надолу. Върху изображението излезе светещ пурпурен надпис „финт Вронски — опасно заблуждаване на търсач“. Видя изкривеното от напрежение лице на Крум в решаващия момент, когато се отклоняваше тъкмо навреме, а Линч се повали. Хари разбра — Крум изобщо не бе видял снича, а просто подлъга Линч да го последва. Досега не беше виждал друг да лети по такъв начин — българинът като че ли не летеше на метла. Движеше се из въздуха с такава лекота, сякаш бе напълно независим от нищо и безтегловен. Хари върна всевизора си на нормална скорост и го фокусира върху Крум. Той кръжеше високо над Линч, когото медимаговете свестяваха с чаши отвара. Хари се взря в лицето на Крум и видя как тъмните му очи оглеждаха земята от трийсетина метра височина. Той явно се възползваше от паузата за възстановяването на Линч и продължаваше да търси снича, необезпокояван от никого.

Най-сетне сред бурната радост на зелената агитка Линч се изправи на крака, яхна „Светкавицата“, оттласна се с крак и се понесе във въздуха. Завръщането му вдъхна нови сили на ирландския отбор. Когато Мустафа отново наду свирката, гончиите заиграха с вещина, надминаваща всичко видяно досега.

След петнайсет бързи и яростни минути ирландците отбелязаха още десет гола. Вече водеха със сто и трийсет на десет, а играта все повече загрубяваше.

Когато Мълет, стиснала здраво куофъла под мишница, се спусна за пореден път към головите стълбове, българският пазач Зограф излетя да я пресрещне. Това, което последва, стана толкова бързо, че Хари не успя да го види, но яростният рев откъм ирландските трибуни и дългото пронизително изсвирване на Мустафа му подсказаха, че има фаул.

— Мустафа наказва българския пазач за сръгване… Непозволено използване на лакти! — информира Багман ревящите зрители. — И… да, наказателен удар за Ирландия!