Убийството на Роджър Акройд ((Алиби))

— Нищо… нередно ли няма?

— Точно преди година получил наследство — казах. — Но защо не? Защо да не получи? Готов съм да се закълна, че е напълно порядъчен и из вън всякакво съмнение.

— Безсъмнено, безсъмнено — успокои ме Поаро. — Не се вълнувайте.

Той говореше като на капризно дете.

Всички се проточихме тържествено към столовата. Струваше ми се невероятно, че бяха минали по-малко от. двадесет и четири часа, откакто бях седял за последен път на тази маса.

След обеда мисис Акройд ме дръпна настрана и седна с мене на едно канапе.

— Неволно се чувствувам малко засегната — промърмори тя, като извади една носна кърпичка от ония, които явно не са предназначени за плач. — Засегната, искам да кажа, от недоверието, с което Роджър се е отнесъл към мене. Тия двадесет хиляди лири трябваше да бъдат оставени на мене — не на Флора. Трябва да се има доверие на майката, че ще се грижи за интересите на детето си. Недоверие… бих го нарекла.

— Вие забравяте, мисис Акройд — казах аз, — че Флора е племенница на Акройд, кръвна роднина. Друго щеше да бъде, ако вие му бяхте не снаха, а сестра.

— Мисля, че като вдовица на бедния Сесил трябваше да зачетат чувствата ми — заяви достопочтената леди, като лекичко докосна с кърпа клепачите си. — Но Роджър винаги си е бил много особен — да не кажа стиснат — по паричните въпроси. Това поставяше Флора и мене в много трудно положение. Не даваше на бедното дете дори издръжка. Плащаше й сметките наистина, но дори това вършеше твърде неохотно и питаше за какво й са всички тия за-врън-кул-ки… такъв човек беше… ала… ох, забравих какво щях да кажа! А, да, не разполагахме с нито един собствен грош, знаете. Това огорчаваше Флора, да, трябва да заявя, че я огорчаваше, и то много дълбоко. Макар че, разбира се, беше много привързана към чичо си. Но всяко момиче би се почувствувало огорчено от подобно нещо. Да, трябва да ви кажа, че Роджър имаше много особени разбирания за парите. Скъпеше се да купи даже нови кърпи за лице, колкото и да му разправях, че старите са се изпокъсали. И при това — продължи мисис Акройд, като внезапно промени темата, нещо много характерно за нея, когато говореше — да остави всички тия пари — хиляда лири стерлинги, представете си, хиляда лири стерлинги! — на оная жена.

— Коя жена?

— Оная де, Ръсел. Винаги съм казвала, че нещо не й е чиста работата. Но Роджър не даваше и дума да се продума за нея. Казваше, че била жена с много силен характер, че се възхищавал от нея и я уважавал. Все разправяше за нейната честност, независим дух и нравствени достойнства. Според мене има нещо тъмно около нея. Очевидно правеше всичко възможно, за да се ожени за Роджър. Скоро обаче сложих край на това, Тя винаги ме е мразила. Естествено. Аз прозирах в душата й.

Започнах да си мисля дали няма някаква възможност да пресекна красноречието на мисис Акройд и да се измъкна.

Мистър Хемънд ми даде нужния повод, като се приближи да се сбогува. Възползувах се от тази възможност и също станах.