Севилското причастие
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Александрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Севилското причастие». Краткое содержание книги:
Полусрутената барокова църква се намира в старинния център на Севиля и трябва да бъде разрушена. Но двама от най-яростните застъпници на унищожението й са загинали наскоро при тайнствени обстоятелства. Нещастни случаи ли са отнели живота им — или убийства? Ватиканът незабавно изпраща отец Лоренцо Кварт, изискан и невероятно привлекателен свещеник от тайните служби на папската държава, за да проучи случая.
В Севиля отец Кварт бива въвлечен в сблъсъка между застъпниците и противниците на църквата — суровият и консервативен свещеник на „Богородица със сълзите“, който се радва на безрезервната преданост на енориашите си; младият и амбициозен вицепрезидент на севилската банка „Картухано“, чиито интереси налагат унищожението на старата постройка; неговата съпруга Макарена — съвършена андалуска красавица и потомствена аристократка, чиято фамилия е тясно свързана с историята на църквата; майката на Макарена, херцогиня Нуево Естремо, елегантна възрастна дама, която страда от безсъние и е пристрастена към кока-колата; както и Онорато Бонафе, нечистоплътен репортер от клюкарско списание, чиято цел е да въвлече по възможност всички тях в скандал.
Отец Кварт постепенно бива оплетен от очарованието на Севиля — и от красотата на Макарена. Дните на старата църква са преброени, а той все повече се разкъсва между интересите на двата лагера и влиза в противоречие със свещеническите си обети.
Внезапно високият свещеник се появи от двореца. Спря за миг на входа и погледна назад, като че ли някой от вътрешността на зданието го беше повикал. Млад мъж с руса коса и очила го последва навън и те започнаха разговор на вратата. Ел Потро погледна към бара, където чакаха дон Ибраим и ла Ниня, но те бяха погълнати от мансанилята. Затова той изплю клечката от устата си и отиде да ги уведоми. Заобиколи площада откъм двореца и когато приближи, успя да огледа по-добре пратеника от Рим. Без якичката и късо подстриганата коса, той би могъл да мине за кинозвезда. Младият свещеник с него беше развлечен, блед и пъпчив като тийнейнджър, но приличаше повече на духовник.
— Оставете го на мира — чу Ел Потро да казва русокосият.
Високият се намръщи.
— Отец Феро е луд — каза той. — Живее в един измислен свят. Ако вие сте изпратил съобщението, не сте направил услуга, нито на него, нито на църквата му.
— Нищо не съм изпращал.
— Трябва да си поговорим за това двамата. Насаме.
— Нямам какво да ви кажа — каза русокосият свещеник с треперещ, но предизвикателен глас.
— Хората непрекъснато повтарят това — високият свещеник се усмихна неприятно. — Грешите. Много неща можете да ми кажете. Например…
Разговорът заглъхна, когато Ел Потро се отдалечи. Той ускори крачка и влезе в бара. Подът беше посипан с черупки от скариди и талаш, над тезгяха висяха шунки и наденици. На бара дон Ибраим и Ла Ниня мълчаливо пиеха. От радиото, поставено между две бутилки „Фундадор“, се носеше гласът на Камарон:
„Виното убива болката и спомените…“
Дон Ибраим, отдалечен от бара заради шкембето си, пу шеше пура и сипеше пепел върху бялото си сако. До него, Ла Ниня беше минала от мансаниля на анасонова ракия „Махакито“. Тя вдигна към устните си изцапаната с червило чаша. Носеше сребърни обици и синя рокля на бели точки. Очите й бяха силно гримирани и един масур беше залепнал върху набръчканото й чело: певица на фламенко от главата до петите, като по снимките върху кориците на старите плочи, които дон Ибраим трупаше като златни кюлчета в стаята си в пансиона. Той имаше записи на Нат Кинг Коул, Лон Панчос, Бени Море, Антонио Махин и допотопен грамофон „Телефункен“. Лъжливият адвокат и Ла Ниня се обърнаха към Ел Потро, който рязко кимна с глава към улицата.
— Ето го — каза той.
Тримата партньори отидоха до вратата и погледнаха навън. Високият свещеник се отдалечаваше от другия покрай джамията.
— Свещеникът си го бива — каза Ла Ниня дрезгаво.
— Не изглежда зле — призна дон Ибраим безпристрастно, докато го изучаваше с присвити очи.
Глътката „Махакито“ накара очите на певицата на фламенко палаво да проблясват.
— Ozu. Не бих имала нищо против да получа от него последно причастие.
Дон Ибраим размени мрачен поглед с Ел Потро. Когато бяха на работа като сега, подобно лекомислие беше неуместно.
— Ами старият? — попита той, за да ги накара да се съсредоточат.
— Още е вътре — каза Ел Потро.
Лъжливият адвокат замислено дръпна от пурата.
— Да разделим въоръжената свита — каза той най-накрая. — Ти, Потро, тръгни след стария свещеник, когато се появи. Щом се прибере, върни се тук и ми докладвай. Ла Ниня и моя милост ще наблюдаваме високия свещеник. — Той млъкна и тържествено се консултира с часовника на дон Ернесто Хемингуей. — Преди да предприемем действия, ни е необходима информация: майката на всички победи и тъй нататък. Не сте ли съгласни?
Сигурно беше така, защото другарите му кимнаха. Със събрани вежди, Ел Потро изглеждаше мрачен, сякаш се опитваше да схване значението на някоя дума, произнесена преди пет минути. С отнесен вид, Ла Ниня наблюдаваше как високият свещеник се отдалечава. Все още държеше чашата си и изглежда щеше да допие махакитото си. По радиото Камарон все още пееше за виното и копнежа, а зад бара келнер в бяла риза и черна връзка тихичко припляскваше в ритъм с музиката. Дон Ибраим огледа войниците си и реши да повдигне духа им с няколко подходящо подбрани думи. Нещо в смисъл, че Севиля е най-великото място на света. И че работата им е вързана в кърпа.
— Който рискува — печели — каза той след кратък размисъл и дръпна от пурата си.
— Ozu.
Ла Ниня допи анасонлийката. Още намръщен, Ел Потро поклати глава и попита:
— Какво означава „свита“?
Изключителната съзнателност на Лоренцо Кварт беше едно от основните качества на характера му. Затова, когато се върна в стаята си, първото нещо, което направи, беше да отвори коженото си куфарче и да извади лаптопа си. Прекара един час в работа по доклада за монсиньор Спада. Веднага щом го свърши, го изпрати по модема на директора на ИВД. На осемте страници Кварт се постара да не прави никакви заключения относно църквата, хората, свързани с нея или самоличността на Висперас. Ограничи се с един приблизително верен отчет за разговорите си с монсиньор Корво, Грис Марсала и Приамо Феро.