Севилското причастие
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Александрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Севилското причастие». Краткое содержание книги:
Полусрутената барокова църква се намира в старинния център на Севиля и трябва да бъде разрушена. Но двама от най-яростните застъпници на унищожението й са загинали наскоро при тайнствени обстоятелства. Нещастни случаи ли са отнели живота им — или убийства? Ватиканът незабавно изпраща отец Лоренцо Кварт, изискан и невероятно привлекателен свещеник от тайните служби на папската държава, за да проучи случая.
В Севиля отец Кварт бива въвлечен в сблъсъка между застъпниците и противниците на църквата — суровият и консервативен свещеник на „Богородица със сълзите“, който се радва на безрезервната преданост на енориашите си; младият и амбициозен вицепрезидент на севилската банка „Картухано“, чиито интереси налагат унищожението на старата постройка; неговата съпруга Макарена — съвършена андалуска красавица и потомствена аристократка, чиято фамилия е тясно свързана с историята на църквата; майката на Макарена, херцогиня Нуево Естремо, елегантна възрастна дама, която страда от безсъние и е пристрастена към кока-колата; както и Онорато Бонафе, нечистоплътен репортер от клюкарско списание, чиято цел е да въвлече по възможност всички тях в скандал.
Отец Кварт постепенно бива оплетен от очарованието на Севиля — и от красотата на Макарена. Дните на старата църква са преброени, а той все повече се разкъсва между интересите на двата лагера и влиза в противоречие със свещеническите си обети.
— Какво мислите за смъртта на онези двама души?
Този път смехът й беше неприятен.
— Божият гняв — отговори му.
Кварт я погледна сериозно.
— Интересна гледна точка.
— Защо? — Тя изглеждаше искрено учудена. — Те или този, който ги е изпратил, си го търсеха.
— Това не е много християнско отношение.
Тя нетърпеливо вдигна чантата си и отново я остави. Навиваше и развиваше каишката й между пръстите си.
— Вие не разбирате, отче… — Погледна го несигурно. — Как да ви наричам? Преподобни? Отец Кварт?
— Можете да ме наричате Лоренцо. Няма да ви бъда изповедник.
— Защо не? Нали сте свещеник.
— Но доста необичаен — отвърна Кварт. — Пък и не съм тук в това си качество.
Докато говореше, той отмести очи за няколко секунди встрани, неспособен да срещне погледа й. Когато отново я погледна, тя го наблюдаваше с интерес, почти закачливо.
— Би било забавно да се изповядвам пред вас. Бихте ли искал?
Кварт си пое дъх. Намръщи се, сякаш размишляваше. Корицата на „Q&S“ изникна пред очите му.
— Боя се, че във вашия случай няма да съм безпристрастен изповедник — каза той. — Вие сте твърде…
— Твърде каква?
Не играе честно, помисли си той. Това беше прекалено дори за човек с нервите на Лоренцо Кварт. Той си пое дъх и и издиша, за да се успокои, за да запази самоконтрол.
— Привлекателна — отвърна й хладно. — Предполагам, че това е думата. Но вие разбирате повече от тези неща, отколкото аз.
Макарена Брунер замълча, сякаш преценяваше отговора му. Изглеждаше доволна.
— Грис беше права — каза тя най-накрая. — Вие не приличате на свещеник.
Кварт кимна.
— Предполагам, че отец Феро и аз изглеждаме като различни биологични видове.
— Прав сте. Той е моят изповедник.
— Убеден съм, че изборът ви е добър. — Кварт замълча, после, за да притъпи сарказма на думите си, добави: — Много суров човек.
— Вие не го познавате.
— Напълно вярно. И досега не намерих никого, който да ме осветли.
— Аз ще го направя.
— Кога?
— Не знам. Тази вечер. Да вечеряме в „Ла Албахака“.
— „Ла Албахака“ — повтори той.
— Да. На площад „Санта Крус“. Обикновено държат на вратовръзката, но съм сигурна, че във вашия случай ще направят изключение. Обличате се добре за свещеник.
Той мълча няколко секунди, преди да отговори. Защо не? В крайна сметка нали затова беше в Севиля. Можеше да пийне нещо за здравето на кардинал Ивашкевич.
— Ако желаете, мога да нося връзка, въпреки че никога не съм имал проблеми в ресторантите.
Макарена Брунер се изправи, Кварт — също. Тя отново се взираше в ръцете му.
— Както решите — отвърна жената и се усмихна, докато отново слагаше очилата си. — Никога преди не съм вечеряла със свещеник.
Дон Ибраим си повя с шапката като с ветрило. Седеше на една пейка на площад „Вирхен де лос Рейес“, където въздухът ухаеше на разцъфнали севилски портокали. До него Ла Ниня Пунялес плетеше и двамата наблюдаваха входа на хотел „Доня Мария“: изплитаме четири бримки, изпускаме две, една двойна, една тройна. Тя тихичко мърдаше устни като при молитва, докато повтаряше последователността; кълбото подскачаше в скута й, сребърните й гривни подрънкваха. Плетеше покривка за легло за чеиза си. Вече тридесет години той лежеше пожълтял, посипан с нафталин, в апартамента й в квартал Триана. Но тя продължаваше да го допълва, сякаш задържаше между пръстите си времето, в очакване мургавият мъж със зелени очи да дойде за нея.
Един файтон с четирима английски футболни запалянковци, нахлупили сомбрера, прекоси площада. „Реал Бетис“ имаше среща с „Манчестър юнайтед“. Дон Ибраим се загледа след тях и поглади мустаците си с въздишка. Горката Севиля, прошепна той, като си вееше още по-силно с шапката. Ла Ниня промърмори нещо в съгласие, без да вдигне очи, концентрирана върху плетивото си: четири бримки, сега изпускаме две. Дон Ибраим захвърли фаса от пурата си и загледа как тлее на земята. Внимателно го угаси с върха на бастуна си. Мразеше бруталните типове, които гасяха цигарите си, сякаш ги убиваха. Благодарение на аванса от Перехил, той си беше позволил цяла чисто нова кутия с пури „Монтекристо“ — нещо, което не беше правил от много време. Две от тях се показваха от горния джоб на смачканото му ленено сако. Той нежно ги потупа. Небето беше синьо, въздухът ухаеше на портокалов цвят и той беше в Севиля. Беше сключил добра сделка, имаше пури и тридесет хиляди песети в портфейла си. Единственото, което му беше нужно, за да е напълно щастлив, бяха три билета за коридата — три места на сянка, за да види Фараон де Камас или обещаващия млад тореадор Коро Маестрал. Според Ел Потро техниката на Маестрал не била лоша, но не можел да се сравни с покойния Хуан Белмонте, нека почива в мир. Същият Коро Маестрал, който според вестниците преследваше банкерски съпруги.