Севилското причастие
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Александрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Севилското причастие». Краткое содержание книги:
Полусрутената барокова църква се намира в старинния център на Севиля и трябва да бъде разрушена. Но двама от най-яростните застъпници на унищожението й са загинали наскоро при тайнствени обстоятелства. Нещастни случаи ли са отнели живота им — или убийства? Ватиканът незабавно изпраща отец Лоренцо Кварт, изискан и невероятно привлекателен свещеник от тайните служби на папската държава, за да проучи случая.
В Севиля отец Кварт бива въвлечен в сблъсъка между застъпниците и противниците на църквата — суровият и консервативен свещеник на „Богородица със сълзите“, който се радва на безрезервната преданост на енориашите си; младият и амбициозен вицепрезидент на севилската банка „Картухано“, чиито интереси налагат унищожението на старата постройка; неговата съпруга Макарена — съвършена андалуска красавица и потомствена аристократка, чиято фамилия е тясно свързана с историята на църквата; майката на Макарена, херцогиня Нуево Естремо, елегантна възрастна дама, която страда от безсъние и е пристрастена към кока-колата; както и Онорато Бонафе, нечистоплътен репортер от клюкарско списание, чиято цел е да въвлече по възможност всички тях в скандал.
Отец Кварт постепенно бива оплетен от очарованието на Севиля — и от красотата на Макарена. Дните на старата църква са преброени, а той все повече се разкъсва между интересите на двата лагера и влиза в противоречие със свещеническите си обети.
Кварт слезе от асансьора на партера. Мина покрай витрина, пълна с ветрила и пое по коридора около фоайето. Изглеждаше малко не на място в тъмния си костюм. „Доня Мария“ беше четиризвезден хотел, красива сграда на улица „Дон Ремондо“, на един хвърлей от Санта Крус. Декораторът на интериора малко беше прекалил с андалуските фолклорни мотиви, бикоборците и рисунките на танцьорки с дантелени наметки и гребени в косите. На вратата една уморена на вид екскурзоводка, която държеше високо холандско знаменце, напътстваше група пъстроцветно облечени туристи| с камери. Докато оставяше ключа си на рецепцията, Кварт прочете името й на малката пластмасова табелка, която носеше: В. Удкерк. Усмихна й се съчувствено. Младата жена му отвърна с примирена усмивка и тръгна към групата.
— Една дама ви чака, отец Кварт. Току-що дойде.
Кварт погледна изненадан администраторката, после се извърна. Загоряла жена, с черна коса до раменете, седеше на канапе във фоайето. Носеше слънчеви очила, джинси, мокасини, бледосиня риза и кафяво сако. Беше много красива. Когато Кварт се приближи, тя се изправи и той забеляза колието й от слонова кост — бледо на фона на загорялата й кожа — златната гривна и кожената чанта до нея. Жената протегна слабата си, елегантна ръка с перфектен маникюр.
— Здравейте. Аз съм Макарена Брунер.
Беше я разпознал преди няколко секунди от снимките в списанието. Не можеше да се въздържи да не се загледа в устата й. Беше голяма и добре очертана; през полуразтворените й устни се виждаха искрящо бели зъби. Горната й устна беше извита като сърце. Носеше бледорозово, почти безцветно червило.
— Интересно — каза тя изненадана, без да сваля очилата си. — Вие наистина сте много красив.
— Вие също — отвърна Кварт спокойно.
Тя беше съвсем малко по-ниска от него, а той беше почти метър и осемдесет и пет. Под сакото се очертаваше пищната й, привлекателна фигура. Притеснен, той отмести очи и погледна часовника си. Жената замислено го наблюдаваше.
— Бих искала да говоря с вас — каза му най-накрая.
— Разбира се. Направихте ми услуга. Смятах да дойда да ви посетя. — Кварт се огледа. — Откъде знаете къде съм отседнал?
— Приятелката ми Грис Марсала ми каза.
— Не знаех, че сте приятелки.
Тя се усмихна и той отново видя белоснежните й зъби. Изпъкваха като колието от слонова кост на фона на карамелената й кожа. Беше самоуверена заради социалното си положение и красотата си. Но Кварт усещаше, че и тя като Грис Марсала се притеснява от строгия му черен костюм и якичката. Винаги въздействаха така на жените, красиви или не.
— Можем ли да поговорим сега?
— Разбира се.
Те седнаха един срещу друг — тя с кръстосани крака на канапето, където го беше чакала; той в креслото срещу него.
— Знам защо сте дошъл в Севиля.
— Надявам се, че не очаквате да се изненадам — каза Кварт с усмивка, примирен. — Изглежда, посещението ми е обществено достояние.
— Грис каза, че трябва да се срещна с вас.
Косата на Макарена Брунер се плъзна по раменете и закри отчасти лицето й, затова тя я отметна назад. Беше много гъста и черна, забеляза Кварт. Като на андалуските красавици, рисувани от Ромеро де Торес. Или може би като на Кармен от тютюневата фабрика, както беше описана от Мериме. Всеки мъж — художник, французин или бикоборец, би могъл да изгуби ума си по тази жена. Един свещеник — също.
— Надявам се, че не сте останал с погрешно впечатление от църквата — каза тя и след кратка пауза добави. — Или от отец Феро.
За да преодолее неудобството си, Кварт прибягна до шега.
— Не ми казвайте, че и вие сте от клуба на почитателите на отец Феро.
Ръката му висеше от облегалката на креслото и въпреки тъмните очила, беше сигурен, че жената я наблюдава. Дискретно я повдигна и сплете пръсти с другата си ръка.
Известно време Макарена Брунер не каза нищо. Отново отхвърли косата от лицето си. Изглежда се чудеше как да продължи разговора.
— Слушайте — каза тя най-накрая. — Грис ми е приятелка. Тя смята, че присъствието ви тук може да бъде от полза, дори ако мнението ви не е благоприятно.
Кварт осъзна, че тя играе ролята на помирител. Повдигна ръка и я видя да проследява движението му.