Севилското причастие
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Александрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Севилското причастие». Краткое содержание книги:
Полусрутената барокова църква се намира в старинния център на Севиля и трябва да бъде разрушена. Но двама от най-яростните застъпници на унищожението й са загинали наскоро при тайнствени обстоятелства. Нещастни случаи ли са отнели живота им — или убийства? Ватиканът незабавно изпраща отец Лоренцо Кварт, изискан и невероятно привлекателен свещеник от тайните служби на папската държава, за да проучи случая.
В Севиля отец Кварт бива въвлечен в сблъсъка между застъпниците и противниците на църквата — суровият и консервативен свещеник на „Богородица със сълзите“, който се радва на безрезервната преданост на енориашите си; младият и амбициозен вицепрезидент на севилската банка „Картухано“, чиито интереси налагат унищожението на старата постройка; неговата съпруга Макарена — съвършена андалуска красавица и потомствена аристократка, чиято фамилия е тясно свързана с историята на църквата; майката на Макарена, херцогиня Нуево Естремо, елегантна възрастна дама, която страда от безсъние и е пристрастена към кока-колата; както и Онорато Бонафе, нечистоплътен репортер от клюкарско списание, чиято цел е да въвлече по възможност всички тях в скандал.
Отец Кварт постепенно бива оплетен от очарованието на Севиля — и от красотата на Макарена. Дните на старата църква са преброени, а той все повече се разкъсва между интересите на двата лагера и влиза в противоречие със свещеническите си обети.
— Знаете ли — каза той — има нещо в тази история, което много ме дразни… Но как да ви наричам? Госпожа Брунер?
— Моля ви, наричайте ме Макарена.
Тя свали очилата си и Кварт беше поразен от красотата на огромните й тъмни очи, с отблясъци в меден цвят. Хвала на Бога, би казал на глас, ако смяташе, че Бог ще обърне внимание на такава молитва. Насили се да издържи на погледа й, сякаш спасението на душата му зависеше от това. И може би беше така, ако душата съществува, разбира се, и ако Бог съществува.
— Макарена — каза той, приведе се към нея и подпря лакти на коленете си. Сега усети парфюма й — нежен, с дъх на жасмин. — Има нещо дразнещо в цялата тази работа. Всички смятат, че съм в Севиля, за да създам неприятности на дон Приамо Феро. Не е така. Аз съм тук, за да напиша доклад върху положението. Нямам никакви предубеждения. Но отец Феро не иска да ми съдейства. — Той се облегна назад. — Всъщност никой не иска.
Сега беше неин ред да се усмихне.
— Разбираемо е. Никой не ви вярва.
— Защо?
— Защото архиепископът говори зле за вас. Нарече ви ловец на скалпове.
Кварт направи гримаса.
— Да, ние сме стари познати.
— Отец Феро може да бъде убеден да погледне по друг начин на нещата — каза Макарена, като хапеше долната си устна. — Може би мога да ви помогна.
— Ще бъде по-добре за всички, особено за него. Но защо да го правите? Какво ще спечелите от това?
Тя поклати глава, сякаш това беше без значение, и косата отново се плъзна по рамото й. Жената я отметна, като внимателно се взираше в Кварт.
— Вярно ли е, че папата е получил съобщение?
Макарена Брунер очевидно съзнаваше ефекта, който очите й имаха върху хората. Кварт преглътна с усилие. Донякъде заради очите й, донякъде заради въпроса.
— Това е тайна — отвърна той, като се опита да смекчи думите си с усмивка. — Не мога нито да потвърдя, нито да отрека.
— Тайна, която всички вече знаят.
— В такъв случай няма да ви кажа нищо ново.
Очите й замислено проблеснаха. Тя се облегна на канапето и блузата прелъстително се опъна по тялото й.
— Правото на окончателно мнение по отношение на „Богородица със сълзите“ принадлежи на семейството ми — обясни тя. — А това значи — аз и майка ми. Ако зданието бъде обявено за негодно и архиепископът позволи да бъде унищожено, ние ще решим съдбата на земята.
— Не е точно така — каза Кварт. — Според моята информация съветът има право на мнение.
— Ще заведем дело.
— Технически все още сте омъжена. А съпругът ви…
— Живеем отделно от шест месеца — прекъсна го тя и поклати глава. — Съпругът ми няма право да действа независимо.
— Не се ли е опитвал да промени мнението ви?
— Да — сега усмивката на Макарена беше презрителна и отчуждена, почти жестока. — Но това не променя нещата. Църквата ще надживее всичко това.
— Интересен подбор на думи — каза Кварт изненадан. — Звучи така, сякаш църквата е жива.
Тя отново се взираше в ръцете му.
— Може би е. Много неща са живи, без да го предполагаме — За миг изглеждаше потънала в мислите си, но после изведъж продължи. — Но аз имах предвид, че има нужда от тази църква, както и от отец Феро.
— Защо? В Севиля има много други свещеници и църкви.
Тя избухна в смях. Висок, искрен смях. Беше толкова заразителен, че Кварт за малко да се присъедини към нея.
— Дон Приамо е по-различен. Това се отнася и за църквата. — Тя все още се усмихваше, с очи, впити в Кварт. — Но не мога да го обясня с думи. Трябва да отидете и да я видите.
— Вече ходих. И вашият любим свещеник ме изрита.
Макарена Брунер отново избухна в смях. Кварт никога не беше чувал жена да се смее по такъв прям и привлекателен начин. Осъзна, че иска да слуша още смеха й и се удиви от себе си. В добре обучения му мозък зазвъняха предупредителни звънчета. Започваше да му се струва, че се скита в градината, от която преподвателите му в семинарията, го бяха предупреждавали да стои надалеч; пълна със змии, забранени плодове, превъплъщения на Далила и други подобни.
— Да — каза тя. — Грис ми каза. Но опитайте пак. Идете на литургия и вижте какво става тогава. Може би ще разберете.
— Добре. Ходите ли на литургията в осем часа?
Въпросът беше зададен добронамерено, но изражението на Макарена изведнъж стана подозрително и сериозно.
— Това не е ваша работа — каза тя, като сгъваше и разгъваше слънчевите си очила.
Кварт вдигна умолително двете си ръце и настъпи неловка тишина. Той се огледа за келнер и я попита дали иска нещо. Тя поклати глава. Изглеждаше по-спокойна, затова свещеникът й зададе друг въпрос.