Севилското причастие
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Александрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Севилското причастие». Краткое содержание книги:
Полусрутената барокова църква се намира в старинния център на Севиля и трябва да бъде разрушена. Но двама от най-яростните застъпници на унищожението й са загинали наскоро при тайнствени обстоятелства. Нещастни случаи ли са отнели живота им — или убийства? Ватиканът незабавно изпраща отец Лоренцо Кварт, изискан и невероятно привлекателен свещеник от тайните служби на папската държава, за да проучи случая.
В Севиля отец Кварт бива въвлечен в сблъсъка между застъпниците и противниците на църквата — суровият и консервативен свещеник на „Богородица със сълзите“, който се радва на безрезервната преданост на енориашите си; младият и амбициозен вицепрезидент на севилската банка „Картухано“, чиито интереси налагат унищожението на старата постройка; неговата съпруга Макарена — съвършена андалуска красавица и потомствена аристократка, чиято фамилия е тясно свързана с историята на църквата; майката на Макарена, херцогиня Нуево Естремо, елегантна възрастна дама, която страда от безсъние и е пристрастена към кока-колата; както и Онорато Бонафе, нечистоплътен репортер от клюкарско списание, чиято цел е да въвлече по възможност всички тях в скандал.
Отец Кварт постепенно бива оплетен от очарованието на Севиля — и от красотата на Макарена. Дните на старата църква са преброени, а той все повече се разкъсва между интересите на двата лагера и влиза в противоречие със свещеническите си обети.
— Църква, която убива, за да се защити… — Кварт с усилие се върна към настоящето, към Севиля; към това, което беше, а не онова, което можеше да бъде. — Искам да знам какво според отец Феро означава това.
— Не знам за какво говорите.
— Това е изречение от съобщението, което някой успя да промъкне до Светия престол. Става дума за вашата църква. Смятате ли, че в това би могло да има някаква намеса на провидението?
— Не съм длъжен да отговоря на това.
Кварт се обърна към Корво, но архиепископът не пожела да вземе страна.
— Истина е — каза той с дипломатична усмивка, наслаждащ се на затрудненията на Кварт. — Не би отговорил и на мен.
Чиста загуба на време. Агентът на ИВД осъзна, че няма да стигне доникъде, но трябваше да спази формалностите. Затова арогантно попита отец Феро дали е наясно какво рискува. Старецът му отговори саркастично. Невъзмутим, Кварт продължи да задава въпросите си: необходимостта от доклад, възможната причина за взимане на сериозни дисциплинарни мерки и т.н. Това, че на отец Феро му оставаше само една година до пенсиониране не беше гаранция, че висшесстоящите щяха да бъдат снизходителни. Светият престол..
— Не знам нищо за смъртта на тези хора — прекъсна го старият свещеник. Очевидно изобщо не му пукаше за Светия престол. — Бяха злополуки.
Кварт се възползва от случая.
— Удобни злополуки от ваша гледна точка.
В гласа му се долавяше дружеска нотка, сякаш казваше: „Хайде, приятел, признай си и нека оправим нещата“. Но възрастният свещеник беше нащрек.
— Преди малко споменахте Провидението — каза той. — Защо тогава не зададете на Бог този въпрос, а аз ще се моля да получите отговор.
Кварт си пое дъх бавно и дълбоко няколко пъти, преди да продължи. Дразнеше го мисълта, че негова светлост се наслаждава на всичко това, обвит в дима на лулата си като от място на първия ред в театъра.
— Можете ли да заявите категорично като свещеник, че в двете злополуки в църквата ви няма човешка намеса?
— Вървете по дяволите.
— Моля?
Корво отново подскочи в стола си. Отец Феро го погледна и каза.
— При цялото ми уважение към ваша светлост, отказвам да отговарям на повече въпроси.
Кварт се зачуди дали не се шегува. По време на двадесетминутната им среща, отец Феро не беше отговорил на нито един въпрос. Корво само се намръщи и отново изпусна дим; той беше само посредник в случая. Кварт се изправи. Главата на отец Феро стигаше до гърдите му. Щръкналата коса му напомни за един друг свещеник. Кварт се беше връщал у дома само веднъж след ръкополагането си — кратко посещение на овдовялата си майка и още едно — при тъмната сянка, свита в църквата като мекотело в черупката си. Кварт отслужи литургия в храма, където толкова дълго беше иподякон. В студения, влажен неф, където бродеше призракът на самотното малко момче, втренчено в морето през дъждовната завеса, той се почувства като чужденец. Замина и никога не се завърна. Църквата, старият свещеник, малкото бяло селце и яростното море постепенно се заличиха от паметта му като кошмар, от който беше успял да се пробуди.
Сега олицетворението на всичко, което мразеше, стоеше пред него. Виждаше го в мрачните, упорити очи, които го пронизваха.
— Имам още един въпрос. Само един — каза той и остави картичките и писалката си. — Защо отказвате да напуснете „Богородица със сълзите“?
Отец Феро го изгледа отгоре додолу. Жилав като стара кожа. Това беше най-доброто описание, макар че Кварт можеше да се сети за още едно-две.