Севилското причастие
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Александрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Севилското причастие». Краткое содержание книги:
Полусрутената барокова църква се намира в старинния център на Севиля и трябва да бъде разрушена. Но двама от най-яростните застъпници на унищожението й са загинали наскоро при тайнствени обстоятелства. Нещастни случаи ли са отнели живота им — или убийства? Ватиканът незабавно изпраща отец Лоренцо Кварт, изискан и невероятно привлекателен свещеник от тайните служби на папската държава, за да проучи случая.
В Севиля отец Кварт бива въвлечен в сблъсъка между застъпниците и противниците на църквата — суровият и консервативен свещеник на „Богородица със сълзите“, който се радва на безрезервната преданост на енориашите си; младият и амбициозен вицепрезидент на севилската банка „Картухано“, чиито интереси налагат унищожението на старата постройка; неговата съпруга Макарена — съвършена андалуска красавица и потомствена аристократка, чиято фамилия е тясно свързана с историята на църквата; майката на Макарена, херцогиня Нуево Естремо, елегантна възрастна дама, която страда от безсъние и е пристрастена към кока-колата; както и Онорато Бонафе, нечистоплътен репортер от клюкарско списание, чиято цел е да въвлече по възможност всички тях в скандал.
Отец Кварт постепенно бива оплетен от очарованието на Севиля — и от красотата на Макарена. Дните на старата църква са преброени, а той все повече се разкъсва между интересите на двата лагера и влиза в противоречие със свещеническите си обети.
— Не е ваша работа — отвърна свещеникът. — Това засяга мен и моя епископ.
Кварт очакваше подобен отговор. Направи жест, че абсурдната среща е свършила. За негова изненада Корво му се притече на помощ.
— Моля, отговорете на отец Кварт, дои Приамо.
— Отец Кварт няма никога да разбере.
— Убеден съм, че ще направи всичко възможно. Моля, опитайте.
Старият свещеник упорито поклати глава, като мърмореше, че Кварт никога не е слушал изповедта на някоя бедна жена, която, коленичила, търси утеха; нито плача на новородено дете; че не е усещал последния дъх на умиращ, чиято потна ръка държи. Така че дори отец Феро да говори с часове, никой няма да разбере и една проклета дума. А Кварт, въпреки дипломатическия паспорт, официалната подкрепа на курията, тиарата и ключовете на свети Петър върху документите си, осъзна, че няма ни най-малка власт над враждебно настроения, окаян на вид старец — пълна противоположност на онова, което всеки духовник би свързал с Божията слава. С внезапна тревога той съзря друг призрак от миналото — Нелсън Корона. Спомняше си същото дистанциране от бюрокрацията, същото решително изражение. Единствената разлика беше, че в очите на бразилеца Кварт беше съзрял не само решителност, но и страх, а мрачният поглед на отец Феро беше твърд като скала. Преди отново да изпадне в упорито мълчание, старият свещеник добави, че църквата му е убежище. Това прозвуча доста старомодно и пратеникът от Ватикана подигравателно повдигна вежда. За да си върне равновесието, той се опита да събуди отново предишното си презрение към селския свещеник. Още веднъж той беше сановникът, изправен срещу свой подчинен и призракът на Нелсън Корона изчезна.
— Това е странен начин на изразяване.
Кварт се усмихна, уверен в себе си, отново силен, твърд и безмилостен. Той отново виждаше само вехтото, лекьосано расо и небръснатото лице на свещеника. Странно е колко успокоително може да бъде презрението, помисли си. Като аспирин, питие или цигара. Реши да зададе още един въпрос.
— Убежище от какво?
Още преди да свърши изречението, знаеше, че ще съжалява задето е попитал. Дребен и непоклатим, отец Феро погледна нагоре и прикова погледа на Кварт.
— От цялата тази глупост — отговори той.
Теглени от коне файтони, боядисани в черно и жълто, наредени един зад друг, очакваха клиенти в сянката на портокаловите дървета. Облегнат на витрината на един магазин за сувенири, Ел Потро дел Мантелете наблюдаваше входа на архиепископския дворец. Ръцете му бяха в джобовете на тясното карирано сако, което носеше на плътно прилепнала бяла тениска с яка, която подчертаваше стройната му, здрава фигура. Той ритмично местеше клечката за зъби от единия до другия ъгъл на устните си. Присви очи под изпъстрените си с белези вежди, втренчен върху входа между двете колони на бароковия портик. Не го изпускай от поглед, му нареди дон Ибраим, преди да влезе да разгледа магазина. Щеше да е твърде подозрително, ако и тримата стоят отвън на тротоара. Но трябваше да почакат доста време — дон Ибраим и Ла Ниня Пунялес бяха разгледали всички картички, тениски, ветрила, кастанети: пластмасови макети на Ла Хиралда и Златната кула под подозрителния поглед на собственичката. Ел Потро беше надежден, затова решиха да си починат в най-близкия бар на отсрещния ъгъл. Ла Ниня вече беше на петата си мансаниля. Ел Потро, който не беше получил нови заповеди, не сваляше очи от входа. Високият свещеник беше вътре вече цял час и за цялото това време бившият бикоборец беше отместил очи само два пъти — когато двама полицаи минаха покрай него нагоре и надолу по улицата. И в двата случая той се загледа в обувките си. Четирите пронизвания с рог на арената, службата в Испанския легион и мозъкът му, зациклил в определен коловоз, зашеметен от ударите и дрънчененето на гонгове, рунд след рунд, бяха оформили определен характер. Ако дон Ибраим и Ла Ниня забравеха за него, той щеше да стои тук безмълвен, ден и нощ, в дъжд и пек, с очи, впити във входа на архиепископския дворец, докато не дойдеха да го освободят или паднеше мъртъв. Преди двадесет години по време на ужасен скандал на една третостепенна корида, импресариото му каза нещо като: „Ако бикът не те убие, нещастнико, ще те убие тълпата на изхода“ и Ел Потро, с потно лице и изпълнени със страх очи, се върна обратно на арената с червената си матадорска наметка на кръста. Там остана неподвижен, докато бикът, познат като Касапина, не се прицели и не го прободе за четвърти и последен път, като сложи край на тореадорската му кариера. По-късно, при подобни обстоятелства на боксовия ринг, в легиона и в затвора, тялото и мозъка му придобиха още белези. Ел Потро беше идиот, но имаше качествата на герой.