Севилското причастие

Щом затвори компютъра и събра кабелите, той малко се отпусна. Беше се съблякъл по риза, без да разкопчава якичката си. Заобиколи двете легла с балдахини и отиде до прозореца, който гледаше към площад „Вирхен де лос Рейес“. Беше твърде рано за ядене, затова прелисти няколко пътеводителя, които беше купил от една малка книжарница срещу кметството. По препоръка на монсиньор Корво си беше взел и един брой от „Q&S“. „За да се запознаете със ситуацията“ — язвително беше казал прелатът. Кварт погледна корицата и после снимките вътре. „Един брак в криза“ гласеше заглавието. Встрани от снимките на жената и нейния придружител, имаше друга — на много сериозен и добре облечен мъж с перфектен път на косата. „Слуховете за тяхната раздяла се потвърдиха. Докато финансистът Панчо Гавира затвърждава позициите си като сериозен представител на андалуското банково дело, Макарена Брунер се разхожда из Севиля до малките часове“. Кварт скъса страниците и ги прибра в куфарчето си. Внезапно забеляза, забеляза, че хотелската библия на „Гидиън’с“ беше на нощното му шкафче. Не си спомняше да я е оставял там. Смяташе, че я е прибрал в едно чекмедже, заедно с всички други неща, които му пречеха — памфлети, обяви, хартия за писане, пликове за писма. Отвори библията наслуки и намери стара пощенска картичка. Надписът гласеше „Църквата «Богородица със сълзите». Севиля. 1895.“Хартията около централното изображение беше избледняла, но църквата се разпознаваше без грешка: портикът със Соломоновите колони, камбанарията и статуята на Девата в нишата, все още с глава. Всичко изглеждаше в по-добро състояние от сега. На площада отпред имаше сергия; мъж с широк колан и типична андалуска шапка продаваше зеленчуци на две жени, облечени в черно, с гръб към фотографа. От другата страна едно магаре, натоварено с две бъчонки вода, бавно се отдалечаваше по тясната улица, която излизаше от площада, а човекът на гърба му беше само силует, призрак, който всеки миг щеше да изчезне от снимката в заобикалящото я избеляло сияние.