Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Другие детективы » Севилското причастие
Севилското причастие - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Севилското причастие

Электронная книга - «Севилското причастие». Краткое содержание книги:

Една стара църква в сърцето на Андалусия убива, за да се защити. Тайнствен хакер пробива защитната система на Ватикана и изпраща настоятелна молба директно в компютъра на Светия отец: „Спасете църквата «Богородица със сълзите»!“
Полусрутената барокова църква се намира в старинния център на Севиля и трябва да бъде разрушена. Но двама от най-яростните застъпници на унищожението й са загинали наскоро при тайнствени обстоятелства. Нещастни случаи ли са отнели живота им — или убийства? Ватиканът незабавно изпраща отец Лоренцо Кварт, изискан и невероятно привлекателен свещеник от тайните служби на папската държава, за да проучи случая.
В Севиля отец Кварт бива въвлечен в сблъсъка между застъпниците и противниците на църквата — суровият и консервативен свещеник на „Богородица със сълзите“, който се радва на безрезервната преданост на енориашите си; младият и амбициозен вицепрезидент на севилската банка „Картухано“, чиито интереси налагат унищожението на старата постройка; неговата съпруга Макарена — съвършена андалуска красавица и потомствена аристократка, чиято фамилия е тясно свързана с историята на църквата; майката на Макарена, херцогиня Нуево Естремо, елегантна възрастна дама, която страда от безсъние и е пристрастена към кока-колата; както и Онорато Бонафе, нечистоплътен репортер от клюкарско списание, чиято цел е да въвлече по възможност всички тях в скандал.
Отец Кварт постепенно бива оплетен от очарованието на Севиля — и от красотата на Макарена. Дните на старата църква са преброени, а той все повече се разкъсва между интересите на двата лагера и влиза в противоречие със свещеническите си обети.
1 ... 32 33 34 35 36 37 38 39 40 ... 155
Перейти на страницу:

— Нека сега повикам енорийския свещеник — каза Корво. — Накарах го да дойде на среща тази сутрин, но първо исках да поговоря насаме с вас. Мисля, че е време да разберем какво става, нали? Да оставим враждебните страни да се изправят една срещу друга.

Архиепископът погледна към звънеца на бюрото си, близо до който лежеше многократно прелистван екземпляр от „Подражанието на Христа“ от Томас Кемпис.

— И последно, Кварт. Не ми харесвате, но сте професионален свещеник и знаете така добре, както и аз, че дори в тази професия има много посредствени хора. Отец Феро е един от тях — той извади лулата от устата си и посочи към многобройните томове, покриващи стените на кабинета му. — Всички мислители на Църквата — от свети Августин до свети Тома и всички известни папи — са събрани върху тези четири стени и аз съм техен временен администратор. Трябва да се занимавам с дялове и акции, а съм дал обет за бедност; сключвам мир с неприятелите си и понякога прокуждам приятели… Всяка сутрин сядам на това бюро и с божията помощ управлявам всякакви свещеници: интелигентни, глупави, фанатични, честни, зли; свещеници-политици; свещеници, които са против безбрачието, светци и грешници. Ако имахме време, можехме да разрешим проблема с отец Феро. Но сега вие и Рим се намесихте, затова оправяйте се сами. Roma locuta, causa finite. (Заговори ли Рим, случаят в приключен /лат./ — (Б. р.)) Отсега нататък аз съм само наблюдател. Нека ми прости Всемогъщият, но си измивам ръцете от цялата работа и оставям бойното поле на екзекуторите. — Той натисна звънеца и махна с ръка към вратата. — Да не караме отец Феро да чака повече.

Кварт бавно завинти капачката на писалката си и я прибра в джоба заедно с картичките, покрити със сбит, педантичен почерк. Той се премести напред на стола, напрегнат, сякаш в очакване.

— Аз имам заповеди, монсиньор, и ги изпълнявам дословно.

Негова светлост се намръщи.

— Не бих искал да върша вашата работа, Кварт — каза той накрая. — Заклевам се в спасението на душата си, ни най-малко не я искам.

IV

Портокаловите цветове на Севиля

„Сега вече видяхте какво е герой, каза той.

А това определено си струва труда.“

Екерман, „Разговори с Гьоте“

— Мисля, че се познавате — каза негова светлост.

Той седеше на фотьойла си като боксов съдия — достатъчно далеч, за да не изцапа обувките си с кръв. Кварт и отец Феро се гледаха мълчаливо. Енорийският свещеник на „Богородица със сълзите“ отказа да седне, когато Корво му предложи стол. Дребен и упорит, той стоеше в средата на кабинета с изсеченото си сякаш от длето лице и несресана бяла коса. Както обикновено, носеше старо, излиняло расо и чифт огромни износени обувки.

— Отец Кварт би искал да ви зададе няколко въпроса — добави архиепископът.

Лицето на свещеника, покрито с бръчки и белези, не трепна. Той гледаше безизразно през прозореца, където през тънките пердета неясно се очертаваше силуетът на Ла Хиралда.

— Нямам какво да кажа на отец Кварт.

Корво кимна бавно, сякаш беше очаквал такъв отговор.

— Много добре — каза той. — Но аз съм ваш епископ, дон Приамо. Дали сте обет да ми се подчинявате. — Той извади лулата от устата си и посочи с нея последователно към двамата свещеници. — Затова, ако предпочитате, можете да давате отговорите на неговите въпроси на мен.

За миг в тъмните, мътни очи на отец Феро проблесна несигурност.

— Това е нелепо — каза той остро, полуобърнат към Кварт, когото явно смяташе за отговорен.

Архиепископът се усмихна неприветливо.

— Знам — каза той. — Но този йезуитски метод ще удовлетвори всички ни. Отец Кварт ще си свърши работата, аз ще се радвам да присъствам на разговора ви, а вие ще бъдете сигурен, че невероятната ви гордост няма да пострада. — Той изпусна злобно облак дим и се наведе на една страна. Очите му блестяха от предвкусваното забавление. — Можете да започнете, отче Кварт. Той е на ваше разположение.

И Кварт започна. Беше рязък, понякога дори брутален и си връщаше на отец Феро за студеното посрещане в църквата предишния ден и за откритата му враждебност в кабинета на негова светлост. Вече не криеше презрението, което изпитваше към бедния, упорит провинциален свещеник. Чувството беше по-сложно и дълбоко от лична неприязън, по-различно, отколкото ако беше предизвикано само от мисията му в Севиля. За изненада на Корво и на самия себе си, Кварт се държа като обществен обвинител, напълно лишен от състрадание. Единствено той знаеше причината за тази смразяваща жестокост, с която тормозеше стареца. И когато най-накрая спря, за да си поеме дъх, осъзнал колко е несправедлив, беше обезпокоен от внезапната мисъл, че негово преосвещенство инквизиторът Йежи Ивашкевич би наблюдавал изпълнението му с безусловно одобрение.

1 ... 32 33 34 35 36 37 38 39 40 ... 155
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)