Светлина в мрака

— Защо не се обади?

— Беше ти приятно.

Това я накара да се изправи.

— А на теб не ти ли беше приятно?

Той сложи ръка на рамото й и отново я върна на сламеника.

— И на мен, Сора. И на мен.

Сора лежеше вдървена, и засрамена от предишната си дързост, докато той се приближи до нея. С едната си ръка обви врата й, а с другата кръста. Прегърна я толкова силно, че започнаха да дишат в такт. Държеше я притисната до себе си и я топлеше.

Постепенно напрежението се стопи и премина в огромно блаженство. Когато тя притисна глава до гърдите му, ръцете му започнаха леко да подръпват плитката й.

— Какво правиш? — попита тя.

— Обичам миризмата на косата ти — промълви той. — Обичам нейната копринена мекост и искам да е разпусната, когато те любя.

Тя се опита да протестира, но топлината му навлизаше в тялото й като наркотик и мускулите й вече не реагираха на шока.

— Ти нямаш право да ме любиш — каза тя, но протестът й прозвуча неуверено.

— Нали затова дойде в леглото ми — отговори й той.

— Беше ми студено.

— А защо ме събуди с ледените си крака.

— Исках да ги стопля.

— А защо започна да ме разтриваш, когато студените ти крака не ме разбудиха, и да ме целуваш, когато разтриването не подейства. Ти искаше да ме събудиш и правеше всичко възможно. Не се ли интересуваше от устните ми?

— От устните ти?

— Ти ме опипа целия.

— Не и краката ти — възрази тя възмутено.

— Защото аз те спрях, преди да стигнеш до тях — каза той.

Отчаяна, Сора разбра, че не може да оправдае любопитството, което проявяваше към неговото тяло, с простото обяснение, че беше сляпа и никога не го беше виждала. Той все още нямаше никакви подозрения, все още я смяташе за човек, който ходи, работи и се движи с увереността на зрящ. Ласкателно, но трудно за обяснение.

— Моите устни — подтикна я той.

— Устните са за целуване, за онова силно целуване, което доставя такова голямо удоволствие на мъжете, но което аз не желая… — Гласът й постепенно заглъхна по средата на обяснението.

— Кой ти е дал такова погрешно мнение за мъжката целувка?

— Понякога при посещение дворяните ме целуват, като знак на почест, разбира се, а понякога се е опитвал и моят пастрок.

— Свини. — Той изстреля обидната дума. — Това не са целувки. Ние веднъж се целунахме, не си ли спомняш? Никой ли не те е целувал както трябва? — Ръката му тръгна по същия път, който беше извървяла нейната, опипвайки веждите й и плъзгайки се надолу по изящния нос до треперещите устни. — Никой ли не ти е разказвал за удоволствието от срещата на мъжките и женски устни? — Той галеше бузата й с пръст. — Никой ли не е полагал на бузата ти горещия печат на една целувка? Никой ли не ти е поднасял вкуса на прекрасни ягоди?

— Звучи така, сякаш някой се опитва да ме съблазни — каза тя, като наблегна на последната дума.