Светлина в мрака
- Автор: Додд Кристина
- Серия: my first #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светлина в мрака». Краткое содержание книги:
Той се засмя и я притисна.
— Какъв фразьор си! Подчертано неромантична, истинският характер на лейди Сора, вкисната от липса на любов. Но аз лежа тук и една очарователна фея ме прегръща и ми напомня за невинната девойка, която се бореше с мен в банята, и ме целуна и предаде вкуса на ягоди, рози и нектар на един мъж, лишен от радостите на дивота.
— Онази целувка беше различна. Ти ме изненада.
— Ах! Никога ли няма да ти доставя удоволствие, ако не те изненадам? Тогава ще се прокрадвам до теб.
Устните му докоснаха ухото й, после се отдръпнаха, за да докоснат леко устата й.
— А може би трябва да те насилвам. — Той я целуна шумно по брадичката. — Или да те целувам като някое неопитно момче. — Той сложи устата си върху нейната и я притисна намусен, в една пародия на страст, докато тя се засмя. — И после да целуна усмивката на лицето ти — прошепна той, — докато ти отвориш уста с желание.
Постепенно намерението му се промени така незабележимо, че тя направи онова, което той искаше. Отвори уста с желание. Тази целувка нямаше нищо общо с вниманието, оказвано й от други мъже, и тя за първи път се запита дали онова, което те правеха, беше целувка, или изнасилване. Може би Уилям беше прав, може би целувката между мъж и жена изискваше точните съставки, за да я направят пълна.
Тя отново вкуси от него, както бе направила по-рано, но този път вкусът бе различен. По-силен, по-мъжествен, избистрен от дъха му и подчертан от езика му. Той се притисна плътно до нея, като я остави да почувства неговата мъжественост, от което тя се отдръпна.
— Аз все още не мисля — каза тя задъхана, — че това е възможно.
— Ние ще го направим възможно. — Той се надигна над нея, но тя го дръпна надолу.
— Не трябва. Днес те раниха.
— Да, главата ме боли, но не толкова силно, колкото моя… — Той спря. — Извинявай. Думата не е за ушите на една лейди.
— Не е нужно да си деликатен. Зная какво имаше предвид, мога да те уверя, че съм слушала всички груби думи в норманския език.
— Толкова по-голямо е основанието да бъда деликатен. Кълна ти се, че никога няма да ме сбъркаш с другите мъже в твоя живот. — Дъхът му притихна, той шепнеше до лицето й. — Това, което се случи днес, не може да ми навреди. Опасността от обстоятелствата, минали и настоящи, може само да добави жар към нашата любов.
— Утре вечер може никога да не дойде — допълни тя мисълта си.
Той отново се надигна над нея и когато тя отвърза шнура, който държеше ризата й, каза:
— Утре ще дойде и ще ни донесе надежда.
Шнурът се плъзна надолу и разшири деколтето. Той разголи раменете й и страстно ги целуна.
— Толкова крехко същество в ръцете на такъв силен войн. — Той повдигна ръцете й и ги постави до лицето си, като търкаше брадата си в тях и ги насочваше към врата и раменете си. — Обичам това, обичам да ме докосваш — каза той.
Ръцете й се вкопчиха в него, но тя беше твърде изплашена, чувстваше се неловко, като натрапница. Чувстваше, че „силният войн“ не можеше да намери сили в нейната душа, които да му доставят желаното удоволствие. Той сърдечно се разсмя и сръчно смъкна ризата
под кръста й.
— Каква наслада изпитвам от теб! Надарена със сладостта на зряла жена и в същото време невинна и неопитна като момиче.
С изненада тя установи, че издава звуци на задоволство, така очарователни и привлекателни, както хитростите на всяка една развратница.
Той отново вдъхна от аромата на косата й.
— Всяко вино би трябвало да има такъв аромат — въздъхна той, като не спираше да я обсипва с милувки.
Тя наклони назад глава, оголвайки шията си за нежните му целувки. Никога не си беше представяла такова богатство на чувства. Тя усети лекото докосване, когато той с любопитство опипа веждите й, погали нежно носа й и спря на устните й. Той разгадаваше нейното лице.
Тя беше свенлива като непорочна девойка и той прикри своето желание незабавно да я притисне в любовна прегръдка.
— Мислиш ли, че съм хубава? — попита тя с глас, изпълнен с удоволствие.
Усмихната, тя се протегна и хвана силните ръце, които опипваха долната част на тялото й. От неочакваната му милувка дъхът й спря от удоволствие и копнеж за още по-интимно докосване.
— Приятно ми е от това докосване — повтори тя. — Ще ми покажеш ли къде би искал аз да те докосвам?
Той отново повдигна ръцете й, но ги остави да стоят във въздуха. Искаше тя сама да открие местата, които запалваха неудържимата му страст. Галеше я мило, без да бърза, като оставяше такива парещи следи, че тя едва се сдържаше.
Разумът й я напусна, когато ръцете му обгърнаха гърдите й. Беше усещане, каквото никога не бе изживявала; допирът до гола мъжка плът ги сля в един чудесен момент на взаимност. Тя затвори очи, от устата й се изтръгна вик на екстаз. Един неповторим момент, изпълнен с блаженство.