Позитронният човек
- Автор: Азимов Айзек, Силверберг Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Позитронният човек». Краткое содержание книги:
— Много по-добре.
— Мисля, че след като се поупражнявам, ще ми се струва съвсем естествено — каза Ендрю.
Джордж го изгледа изпитателно.
— Не, Ендрю. Никога няма да ти се стори естествено, защото не е. И как ти хрумна, че искаш да носиш панталон?
— Вече ти казах, Джордж, — любопитен съм какво означава да си облечен.
— Но ти не беше гол, преди да го обуеш. Ти си беше… ти.
— Да, предполагам, че бях — уклончиво отвърна Ендрю.
— Ендрю, опитвам се да те разбера, но да ме убият, ако схващам какво се мъти в главата ти. Твоето тяло е толкова красиво и функционално, че направо е срамно да го покриваш. Особено като не ти се налага да се тревожиш за температурния си контрол или за свенливостта си. И този плат не стои добре върху метал.
Ендрю каза:
— Джордж, а човешкото тяло не е ли красиво и функционално? И все пак вие се покривате с дрехи.
— За да ни е топло, за да бъдем чисти, за да се пазим, за да се украсим. И за да спасим обществените нрави. Нищо от изброеното не важи за тебе.
— Чувствам се гол без дрехи.
— Така ли? Доколкото знам, до днес и думичка не си споменавал за това. Нещо ново ли е?
— Да, отскоро е.
— От седмица? От месец? От година? Какво става, Ендрю?
— Трудно ми е да обясня. Започнах да се чувствам… различен.
— Различен? Различен от кого? Роботите вече не са някаква новост. Ендрю, сега на Земята има милиони роботи. Според последното преброяване, в този Регион роботите са почти колкото хората.
— Знам, Джордж. Има роботи за всякакъв вид работа.
— И нито един от тях не носи дрехи.
— Но и никой от тях не е свободен, Джордж.
— Това ли било! Чувстваш се различен, защото наистина си различен!
— Точно така.
— Но да носиш дрехи…
— Прояви снизходителност, Джордж. Искам да го направя.
Джордж въздъхна дълго и бавно.
— Както кажеш. Ти си свободен робот, Ендрю.
— Да, такъв съм.
След първоначалния си скептицизъм Джордж сякаш откри в експеримента на Ендрю да носи дрехи нещо забавно и любопитно. Започна да му помага, като малко по малко му носеше нови допълнения за гардероба. Ендрю едва ли би могъл да отиде в града и сам да си напазарувала и не си представяше как би ги поръчал по компютърните каталози, защото знаеше, че името му е добре познато в най-различни кръгове още преди съдебното решение. Не искаше чиновникът по доставките в някой далечен склад да го познае по поръчката и да пусне мълвата, че свободният робот сега решил да се забавлява, като носи дрехи.
Затова Джордж го снабдяваше с каквото поиска — първо риза, после обувки, чифт хубави ръкавици и комплект декоративни еполети.
— Ами какво ще кажеш за бельото? — попита Джордж. — Дали да ти донеса нещо?
Но Ендрю нямаше представа нито за съществуването на бельо, нито за предназначението му и се наложи Джордж да му обясни. Ендрю реши, че такова нещо не му е необходимо.
Стремеше се да облича новите си дрехи само когато беше сам вкъщи. Не беше готов да излезе с тях навън. След няколкото първоначални опита не ги носеше в присъствието на други, даже в собственото си жилище. Пречеше му покровителствената усмивка на Джордж, която той не успяваше да прикрие дори с върховни усилия на добрата воля, както и озадачените погледи на малцината клиенти, зърнали го облечен, при посещенията си за поръчки.
Ендрю можеше да си бъде свободен, но в него бе вградена внимателно изпипана програма, управляваща поведението му спрямо хората — неутрален канал, чието въздействие нямаше силата на Трите закона, но присъствието му възпираше всяка обидна постъпка. Ендрю се осмеляваше да напредва само с мънички крачки, и то една по една. Нечие открито неодобрение би го върнало назад с цели месеци. За него беше огромен скок, когато най-накрая се реши да излезе от къщи облечен.
Никой от срещнатите през този ден не показа с нищо учудването си. А може би твърде силното изумление не им даде време да реагират. И самият Ендрю имаше странни преживявания от своите експерименти с дрехите.
Поръча си огледало и дълго изучаваше отражението си, обръщаше се ту на една, ту на друга страна, разглеждаше се отвсякъде. И понякога се улавяше, че не одобрява своя облик. Металното лице със светещи фото очи и неподвижно изваяни черти на робот от време на време стряскаше Ендрю, толкова неуместно беше да се подава от меките, ярко оцветени платове на дрехи, предназначени за човешки тела.
Но в други мигове му изглеждаше напълно подходящо да ходи облечен. Като почти всички роботи и той бе проектиран с човекоподобна форма — две ръце, два крака, овална глава върху тясна шия. Проектантите от „Ю Ес Роботс“ не бяха подложени на никакъв натиск, за да му дадат подобна форма. Можеха да изберат всичко, сторило им се целесъобразно: ротори вместо крака, шест ръце вместо две, въртящ се сензорен купол вместо глава с две очи. Но не — бяха го създали по свой образ и подобие. Решението бе взето в ранната зора на роботиката като най-добър начин да се преодолее дълбоко загнездения у човечеството страх от умни машини и затова роботите имаха възможно най-привичната форма.