Тайните на Черната джунгла
- Автор: Сальгари Эмилио
- Серия: i pirati della malesia #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Божан Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайните на Черната джунгла». Краткое содержание книги:
Безумецът избухна в сатанински смях и в същото време му пригласи тътенът на първата гръмотевица, която разтърси колибата до основи.
ТремалНаик се нахвърли отгоре му, обезумял.
— Лъжеш! — викна. — Не е възможно, не е възможно!
— Вярно е… Твоята Ада ще бъде изгорена…
— Кажи ми всичко! Искам да знам, заповядвам ти!
— Никога!
Подлудял от гняв и отчаяние, ТремалНаик го сграби и помъкна отново към огъня. Камамури се намеси.
— Господарю — спря го той, — този човек няма да издържи второ изтезание и ще умре. Огънят няма да го накара да говори, нека опитаме с желязото. Остави на мен и ще видиш, че ще проговори.
Махаратът мина в съседната стая и малко след това се \появи с нещо като свредел, на чийто край бе закрепил две стоманени спирали, раздалечени един сантиметър една от друга.
— Каква е тази работа? — попита ТремалНаик.
— Шомпол за чистене на джепането — отвърна махаратът. — Сега ще видиш как ще го използувам и ти се заклевам, че този човек, колкото и издръжлив да е, няма да издържи на изпитанието. Махаратите разбират от тези неща.
Стисна здраво десния крак на пленника и постави на палеца му двата края на свредела.
— Внимавай, Манчади, започвам.
Двете спирали потънаха в плътта. Махаратът погледна Манчади в лицето, цялото обаяно в пот.
— Трябва ли да продължавам? — попита го.
— Не… престани… Всичко ще кажа.
— Знаех, че ще проговориш. Побързай, ако не искаш да започна върху другия крак. Къде е Девата от свещената пагода!
— В подземията — — промълви с угаснал глас Манчади.
— Закълни се в твоето божество, че не ни лъжеш.
— Заклевам се… заклевам се в Кали.
— Карай нататък. Каква опасност я грози? Разказвай!
— Над Ада тежи присъда… Кали я осъди на смърт. Твоят господар я обича, тя също него… така че един от двамата… трябва да умре… Бяха ме изпратили тук, за да го убия… но не успях…
— По-нататък, по-нататък! — подкани го нетърпеливо ТремалНаик.
— Няма да ме видят, ще предугадят участта ми… ще разберат, че ти си още жив… Тогава един от вас двамата… трябва да умре… Ада е в ръцете им… и ще умре на кладата. Кали я е осъдила.
— Ужас! Но аз ще я спася…
Иронична усмивка размърда устните на мъченика.
— Тхугите са силни — заекна.
— Но ТремалНаик ще бъде по-силен от тях. Ненавиждай ме, Манчади. Знам, че свещеният баниян води към подземията, но трябва да науча тайния вход.
— Говорих много. Можеш да ме убиеш… и без друго ще умра… друго няма да кажа… остави ме да умра.
— Трябва ли да започвам отново? — попита Камамури.
— Знам каквото ми е нужно — рече ТремалНаик. — Тръгвам!
— Още тази нощ ли?
— Не чу ли? Утре може да е късно.
— Нощта е тъмна и бурна.
— Още по-добре; ще пристигна на отсрещния бряг без да бъда забелязан.
— Господарю, да отидеш в Раймангал е все едно да отидеш срещу смъртта.
— Тръгвам още тази нощ, Камамури. И небесните мълнии няма да ме спрат. Дарма!
Тигърът, който се бе сгушил в съседната стая, се надигна с ръмжене и доближи до господаря си.
— Да идем при лодката, верни приятелю. Приготви ноктите си за борба.
— А аз, господарю, какво да правя? — попита Камамури. ТремалНаик помисли малко, после каза:
— Този човек е още жив и вероятно няма да умре. Наглеждай го, кой-знае, може пак да ни дотрябва.
— И искаш да тръгнеш без мен? .
— Виждаш сам, че не можеш да ме последваш. Ела след малко да ми помогнеш за лодката.
ТремалНаик се въоръжи с карабината, пистолетите и дългия си нож, взе със себе си голям запас барут и куршуми и излезе с бързи крачки. Тигърът тръгна след него, като подскачаше наляво и надясно, възбуден от свистенето на вятъра и тътена на гръмотевиците.
— Нощта е лоша — каза ТремалНаик с очи обърнати към буреносните облаци, — но нищо няма да ме спре. Ох, дано да стигна навреме, за да спася нещастната Ада!
Неочаквано до ушите му достигна гърмеж, последван от злокобния вой на Пунтхи. „Какво ли е това?“ — попита се изненадан ТремалНаик. Погледна към колибата и видя Камамури да тича към него.
— Какво се е случило? — попита.
— Отмъстих за Агхур — отвърна махаратът.
— Да не си убил Манчади?
— Да, господарю. Този човек ни беше в тежест, сега поне мога да те последвам.
— Камамури, нали знаеш, че е възможно да не се завърнем повече?
— Знам, господарю.
— Знаеш, че в Раймангал ни дебне смъртта, нали?