Тайните на Черната джунгла
- Автор: Сальгари Эмилио
- Серия: i pirati della malesia #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Божан Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайните на Черната джунгла». Краткое содержание книги:
Трети звук от тръба, този път по-близо, наруши дълбоката тишина. „Добре — каза си Камамури и стисна единия пистолет.
— Негодникът наближава.“ Погледна към господаря си, който изглеждаше като истински труп; бе легнал настрани и едната му ръка закриваше лицето. Можеше да излъже дори лешояда марабу и чакала.
Изведнъж един великолепен паун литна сред дърветата, явно изплашен. Камамури прокара ръка по гърба на тигъра, който душеше въздуха и размахваше опашка.
— Не мърдай, Дарма — прошепна му. Втори паун излетя с крясък.
Манчади приближаваше с пълзене, като змия, без да вдига никакъв шум. Може би се страхуваше да не попадне в засада.
Камамури се повдигна на колене, с пистолет в ръка. Видя тръстиките леко да се разтварят, показаха се две ръце и накрая зърна лъскавото лице на убиеца Манчади. Камамури почувствува, че по челото му избива пот.
— Дарма… — прошепна.
Тигърът изви гръбнак и чакаше само заповед да скочи.
Манчади погледна ТремалНаик, в очите му проблесна зло пламъче и се затресе в жесток кикот. Ловецът не помръдна. Тогава оня излезе от тръстиките с ласо в ръка и пристъпи към престорения мъртвец.
— Дарма, дръж! — викна Камамури и скочи. Тигърът направи скок от петнадесет крачки и се стовари като гръм върху убиеца, който мигом се строполи. В същото време ТремалНаик рипна и стовари в лицето му железния си юмрук.
— Дръж го здраво, господарю! — викна махаратът. — Счупи му един крак, за да не мърда.
— Излишно е, Камамури — рече ТремалНаик, като задържа тигъра. — Аз почти го пребих.
Наистина индиецът, ударен в челото от страшния юмрук на ловеца, не даваше признаци на живот.
— Добре, сега ще го накараме да говори — каза Камамури. — Няма да излезе жив от ръцете ни, кълна ти се, господарю, и Агхур ще бъде отмъстен.
— Не говори толкова високо, Камамури — прошепна ТремалНаик, който задържаше тигъра, да не разкъса пленника.
— Смяташ ли, че наоколо има други негови съучастници?
— Вероятно. Хайде, небето притъмнява бързо, може да връхлети ураган. Да го отнесем в колибата.
Камамури хвана Манчади за краката, а ТремалНаик — за китките, и двамата тръгнаха тичешком; само след няколко минути влязоха в колибата и залостиха вратата.
Междувремено от юг се зададоха огромни черни облаци.
XIII. Мъчението
Голямата работа беше свършена. Оставаше сега да накарат пленника да проговори, нещо, което не беше толкова лесно, понеже индийците са по-инат и от американските червенокожи. Но двамата ловци разполагаха с могъщи средства, за да развържат езика и на един ням.
Проснаха пленника посред колибата и близо до краката му запалиха голям огън и зачакаха търпеливо да дойде на себе си, за да започнат изпитанието. Не мина много време и индиецът даде признаци, че е още жив. Гърдите му се повдигнаха, размърда крайниците си, потръпна, накрая разтвори очи и ги втренчи в ловеца от Черната джунгла, надвесен над него. Мигом на лицето му се изписа дълбоко учудване, което бързо премина в презрение, ужас и гняв. Пръстите му се сгърчиха и той впи нокти в земята; по устните му заигра подигравателна усмивка, която разкри два реда зъби, остри като на тигър.
— Къде съм? — попита с глух глас. ТремалНаик доближи лицето си до неговото.
— Позна ли ме? — попита го, като с мъка овладя яростта, надигаща се в гърдите му. — Позна ли ме?
— Ако не се лъжа. ти си човекът, когото трябваше да удуша
— отговори Манчади. — Какъв глупак излязох, като позволих да ме хванете!
— Какво ще кажеш за нашата засада, биваше си я, нали?
— Не отричам, трябваше да я очаквам.
— А сега трепериш от страх…
— Аз да треперя? — отвърна удушвачът с пресилена усмивка.
— Манчади се страхува само от Кали.
— Кали? Коя е тази Кали? Чувал съм това име.
— Да, чул си го в нощта, когато падна под камата на Суйодхана. Ах, какъв хубав удар беше!
— Толкова хубав, че съм още жив.
— Истинско нещастие е, че остана жив.
— Вярно е — рече иронично ТремалНаик. — Ако бях под земята, нямаше да мога да се върна в Раймангал, за да избия убийците.
— Ти не познаваш Суйодхана — каза другият.
— Ще се запознаем, Манчади, обещавам ти, и може би още утре вечер.
— Да ти вярвам ли?
— Разбира се. ТремалНаик е човек на думата.
— Аха, още щом стъпиш на бреговете на Раймангал сто примки ще се увият около врата ти — каза Манчади.
— Да оставим Суйодхана и примките сега, а да поговорим за по-важни неща.
— Както искаш.
— Но внимавай, Манчади, защото ако не говориш истината, ще изпиташ хиляди мъчения.