Индиана Джоунс и храмът на обречените (Роман по едноименния филм на Джордж Лукас)
- Автор: Кан Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Индиана Джоунс и храмът на обречените (Роман по едноименния филм на Джордж Лукас)». Краткое содержание книги:
— Да, с тях и с нищо друго — предизвикателно го погледна тя. — Това изненадва ли те?
— Не, нищо не може да ме изненада мен. — Той се приближи до нея, взе си една ябълка и я захапа. — Забравяш, че съм учен.
— И непрекъснато се занимаваш с изследвания, така ли?
— Непрекъснато — кимна той.
— Значи се интересуваш какъв нощен крем употребявам, в каква поза обичам да спя, как изглеждам сутрин, така ли? — Възбудата витаеше из въздуха и тя искрено пожела той по-скоро да предприеме нещо.
Сякаш прочел мислите й, Инди кимна.
— Професионален навик — рече той.
— По-скоро любовен ритуал.
— Не, по-скоро примитивна сексуална практика.
— Значи си експерт в тази област — заключи тя и се зае да разхлабва вратовръзката му. С всяка изминала минута той й се виждаше все по-привлекателен.
— Имам доста голям стаж — призна той. Целунаха се нежно и продължително.
В началото сдържано, после все по-страстно.
Откъснаха се един от друг, за да си поемат дъх.
— Не ти се сърдя, че понякога си груб — едва ли не извинително промълви тя. — От време на време съм страхотна досада!
— Имал съм и по-тежки случаи — великодушно се усмихна той.
— Но не и по-прекрасни от мен! — обеща му тя.
— Не мога да кажа — рече той и леко притвори вратата зад себе си. — Като истински учен мразя да обявявам предварително резултатите от своите опити. Ще ти ги съобщя утре сутринта.
Опити ли, почервеня от гняв Уили. Сякаш съм опитна мишка!
Отдръпна се и го измери с леден поглед. С удоволствие би приела да бъде обичана, но никога няма да позволи на някого да си прави експерименти с нея!
Пристъпи крачка напред и с рязко движение отвори вратата, която той току-що беше захлопнал.
— Вън оттук, самодоволна маймуно такава! Не съм толкова лесна, колкото може би ти изглеждам!
— Аз също! — отвърна стреснато той, после се разгневи: — Знаеш ли кое ти е най-лошото, Уили? Прекалено сигурна си, че всички ще играят по свирката ти!
След тези думи се обърна и тръгна към стаята си.
— Прекалено си горд, за да признаеш, че си луд по мен, доктор Джоунс! — подвикна подире му тя, убедена, че именно това е неговият проблем. Свикнал да се контролира постоянно, той не можеше да приеме, че се е влюбил в нея, че е станал уязвим и несигурен. Е, добре. Тя е готова да прояви милост към него. Но и той трябва да се държи като джентълмен!
— Знаеш къде да ме намериш, ако имаш нужда от мен. — Изправен на прага, той се постара доста, за да придаде на гласа си необходимата доза твърдост. Няма къде да иде, скоро ще почука на вратата ми!
— Пет минути — отвърна тя. — Най-много след пет минути отново ще си тук!
Беше ясно, че я желае много повече, отколкото иска да покаже. Бедното момче, едва ли ще издържи дълго в подобно състояние!
Инди пусна насреща й една широка и малко пресилена прозявка.
— След пет минути вече ще спя дълбоко, скъпа — увери я той и затвори вратата зад себе си.
— Пет минути! — повтори тя. — И двамата знаем, че точно така ще стане!
Инди се прибра в стаята си. След миг открехна вратата, надникна навън и отново затвори. Уили затръшна нейната с всичка сила.
Инди се облегна на вратата и зачака. Но отвън беше тихо. Никакви стъпки, никакви извинения. По дяволите! Той пристъпи и седна на леглото, обзет от ярост.
Уили също отиде до своето легло. Мърморейки под нос, тя тежко се отпусна на меката постеля. Ще се върне. Колкото и да е умен, той си остава мъж, а тя е страхотно привлекателна жена. Взе будилника от нощното шкафче до главата си и предизвикателно го погледна. Пет минути! После съблече робата.
Инди свали сакото си. Хвърли поглед на часовника над леглото и промърмори:
— Четири минути и половина!
Смешно! Тя е смешна жена, намират се в един смешен дворец, в още по-смешна ситуация! А той се чувства унизен.
Уили нервно крачеше из разкошно обзаведения апартамент. Духна няколко свещи, изгаси някоя и друга лампа, изправи се пред голямото огледало и се заоглежда. От влагата косата й беше доста разхвърчана. Нима това го е отблъснало? Защо ли си тръгна толкова бързо? Но не, той ще се върне!
Инди погледна образа си в огледалото на тоалетката. Какво му е на лицето й? Нищо, разбира се. Тя е привлекателна жена, дума да няма, но това съвсем не означава, че трябва да й падне на колене, нали?
Стана, приближи се до дивана и внимателно зави с одеялото дълбоко спящия Дребосък. Ех, защо не можеше да е отново на дванайсет години! По стените висяха портрети на раджпутски принцове върху танцуващи коне, пейзажи с изгледи от Двореца, танцьорки. Танцьорки, танцьорки!
Уили се отпусна на широкото легло, над което висеше ефирен балдахин, и се зае да огъва тялото си в различни съблазнителни пози. От време на време прекъсваше заниманиятя си и с умело престорена изненада се обръщаше към въображаемия посетител: „О, доктор Джоунс! О, Индиана!“