Неочакваната годеница
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: bride #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неочакваната годеница». Краткое содержание книги:
Фийби почервеня, взе чашата си, отпи бързо глътка вино и се задави. Хълцайки в салфетката си, започна да проклина несръчността си. Винаги се излагаше.
Катон хвърли салфетката си, отмести стола си и заобиколи масата. Започна да я тупа по гърба, докато хълцането престана, и после поднесе чашата към устните й.
— Сега пийни полека.
Фийби толкова се бе ядосала на себе си, че едва не му изтръгна чашата от ръцете. Заради хълцането сега косата й бе увиснала на тила и й се искаше да запищи от досада.
— Стой мирно за малко — нареди меко Катон и със сигурно движение нави възела на място, а после го закрепи със сребърните гребени, инкрустирани със сапфири. Видяха му се познати и той спря за миг, свил леко вежди. После се сети. Бяха на Нан. Оливия сигурно ги е дала на Фийби да ги поноси. Нан, разбира се, винаги се носеше спретнато, нито едно косъмче не стърчеше от прическата й.
Докато ръцете му се движеха из косата й, Фийби като че ли цялата пламна и дишането й спря. Едва когато той свали ръце и си седна на мястото, тя отново задиша.
Никога преди не я бе докосвал така интимно. Човек не би могъл да нарече интимност краткия и дистанциран акт на съпружеското им съвкупление. Тя погледна към Порция, която вдигна вежда, макар че продължаваше невинно да опустошава блюдото с речна пъстърва.
Катон звънна да донесат второто ястие. Нямаше търпение да остане насаме с Фийби. Преди да й каже какво точно мисли за неподходящото й облекло, той искаше известни обяснения. Не на последно място — с какво е платила роклята. Бе преценил качеството на кадифето и дантелата и имаше представа колко може да й е струвала. Във всеки случай, беше доста красива дреха, а красивото не е евтино.
Облегна се на резбованото си кресло, потупвайки с пръсти по блестящото черешово дърво на масата, докато прислужниците разчистваха чиниите и подреждаха на масата пая с еленско месо, ябълковата торта, компота от сливи и кошницата с дребни хлебчета с гъби.
Нетърпението му ставаше все по-очевидно и за облекчение на всички той реши, че е време да се приключи с тази нескончаема вечеря. Бутна назад стола си и той изскърца по паркета. Изправи се — това беше сигнал за останалите да положат на масата лъжиците и вилиците, независимо дали бяха свършили или не.
— Извинете ме, но имам работа — каза той. — Ако искате да продължите вечерята, моля, продължете.
Обърна се към съпругата си.
— Една дума, Фийби, ако обичаш.
— Да… да, разбира се, милорд.
И Фийби побърза да се изправи.
Катон кимна и се насочи към вратата. Отвори я пред Фийби, казвайки тихо, докато тя минаваше пред него:
— Да отидем горе.
Фийби усети тревожно трепване. Катон й се видя като съдия, който се кани да си сложи черната шапка.
7
Катон поведе Фийби нагоре по стълбите. Тя усещаше нетърпението в движенията на тялото му, докато той вървеше точно зад нея. Усети тръпки по кожата, когато той положи ръка на рамото й, насочвайки я към коридора на горния етаж, водещ към източното крило и към спалнята, която Фийби все още смяташе принадлежаща само на Катон… и в която тя бе само гостенка.
Той се пресегна над рамото й, за да отвори вратата, и тя почувства дъха му на бузата си, докато той вдигаше резето и отваряше вратата. Косъмчетата по гърба й настръхнаха. Стаята бе осветена от свещи, огънят пламтеше силно, завесите на прозорците бяха спуснати. В края на леглото се подаваше дръжката на грейката. Прислужничките щяха скоро да дойдат да я махнат.
Всичко това мина през ума на Фийби, докато възприемаше познатите детайли на стаята сякаш от някаква отдалечена точка. Тялото й изглеждаше странно отделено от мисълта.
Катон затвори тихо вратата. Застана с гръб към нея, гледайки Фийби със свити вежди като че ли безкрайно дълго. Без да осъзнава колко предизвикателна е позата й, тя изправи рамене и сложи ръце на кръста си, гледайки го от другия край на стаята.
Това привлече вниманието на Катон към извивката на ханша й под чувствените гънки на роклята. Той разсеяно поглади тила си. Каква ужасна дреха!
— Не ви ли харесва роклята ми, милорд? — наруши мълчанието Фийби, когато стана непоносимо тежко за нея.
Катон отвърна рязко:
— За момента повече ме интересува къде си я купила и как си платила за нея. Ако изобщо си я плащала — и той вдигна вежда.