Смъртта идва като завършек

Еза развъртя връвта от бутоните и отвори кутията. Вътре имаше гердан от малки червени халцедонови мъниста и половината от счупен на две зелен стъклен амулет.

— Боклук! — отсече Еза. — Нищо повече. Сигурно не са му обърнали внимание.

— Балсаматорите сложиха всичко.

— Балсаматорите не са по-благонадеждни от когото и да било. Забравили са го.

— Казвам ти, Еза, нямаше го в стаята, когато последния път погледнах вътре.

Старицата рязко вдигна поглед към Хенет.

— Какво се опитваш да изкараш? Че Нофрет се е върнала от Оня свят и е тук, в къщата? Да не си се побъркала, Хенет, макар и понякога да изглеждаш точно такава! Каква полза да разпространяваш тези глупави фантасмагории?

Хенет злобно поклати глава:

— Всички знаем какво се случи на Сатипи — и защо!

— Може и така да е — каза Еза. — А може и някой от нас да го е знаел от по-рано! А, Хенет? Винаги съм мислела, че ти знаеш повече от всички останали за това, как Нофрет намери смъртта си.

— О, Еза, сигурно и за миг не си си помислила…

Еза рязко я прекъсна:

— Какво да си помисля? Аз не се страхувам да мисля, Хенет! Гледах как Сатипи снове из къщата последните два месеца, сякаш бе уплашена до смърт — и едва вчера ми дойде наум, че някой може би е знаел какво става с нея… заплашвал я е, че ще каже на Яхмос… или на самия Имхотеп…

Хенет избухна в пискливи протестни възклицания. Еза затвори очи и се облегна на стола си.

— Нито за миг не съм предполагала, че ще си признаеш нещо такова. Не го и очаквам от теб.

— А какво да си призная? Питам те — какво?

— Нямам ни най-малка представа — отвърна Еза. — Правиш куп неща, Хенет, за които никога не съм могла да намеря основателна причина.

— Предполагаш, че съм се опитвала да я накарам да ме подкупва, за да мълча! Кълна се в деветте богове на Енеада…

— Остави на мира боговете. Ти си достатъчно откровена, поне така изглежда. И може би не знаеш нищо за това, как Нофрет намери смъртта си. Но знаеш много неща, които стават в тази къща. И ако трябва честно да ти кажа, бих се заклела, че ти самата си сложила тази кутия в стаята на Нофрет — макар и да не ми е ясно защо. Но зад това се крие някаква причина… Можеш да измамиш Имхотеп с номерата си, но не можеш да измамиш мен. И престани да хленчиш! Стара жена съм и не мога да понасям хората да хленчат. Върви се вайкай на Имхотеп. На него май му харесва, макар че един Ра знае защо!

— Ще отнеса кутията на Имхотеп и ще му кажа…

— Кутията ще му предам аз. Махай се, Хенет, и престани да разпространяваш тези суеверни глупости. Къщата стана по-спокойна без Сатипи. Мъртвата Нофрет направи много повече за нас, отколкото живата. Но сега този дълг е платен, нека всеки се върне към всекидневните си задачи.