Новозавладените звезди
- Автор: Блиш Джеймс Бенджамин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Златарева-Чичкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Новозавладените звезди». Краткое содержание книги:
— Нищо много едро не може да се скрие тук — изтъкна Аласкон. Сигурно е безопасно. Във всеки случай само оттук можем да минем.
— Добре. Да вървим тогава! Но не зяпайте и бъдете готови за скок!
Хонат изгуби от погледа си останалите двама веднага щом се промъкнаха в сенчестия гъсталак, но долавяше предпазливите им стъпки наблизо. Като че нищо друго в пролома не се помръдваше, дори и водата, която течеше, без да образува нито една вълничка върху невидимата повърхност. Освен това нямаше никакъв вятър, за което Хонат бе благодарен, въпреки че той вече бе започнал да добива имунитет към липсата на движение.
След малко Хонат чу слабо изсвирване. Тръгна пълзешком настрани, към източника на звука, и едва не се сблъска с Аласкон, който бе клекнал под една силно разклонена магнолия. Минута по-късно лицето на Матилд надзърна от тъмната зеленина.
— Вижте! — прошепна Аласкон. — Какво мислите, че е това?
„Това“ беше дупка в песъчливата почва, широка около четири стъпки и обградена с нисък насип пръст, явно същата пръст, която е била изгребана от средата. По-голямата част от дупката бе заета от три сиви елипсовидни предмета, гладки и неопределени на вид.
— Яйца! — възкликна Матилд.
— Точно така. Но погледнете колко са големи! Чудовището, което ги е снесло, сигурно е било с гигантски размери. Мисля, че престъпваме границите на нечия частна долина.
Матилд притаи дъх. Хонат разсъждаваше бързо, за да предотврати паниката както у себе си, така и в момичето. Отговорът даде един островръх камък, който лежеше недалеч. Младият човек го сграбчи и взе да удря.
Външната обвивка на яйцето бе по-скоро жилава, отколкото крехка — разкъса се на парчета. Хонат внимателно се наведе и прилепи уста до капките по повърхността.
Беше чудесно на вкус. Миришеше определено по-силно, отколкото птичите яйца, но Хонат беше прекалено гладен, за да бъде придирчив. След миг, спрели да се удивляват, Аласкон и Матилд енергично нападнаха другите две яйцевидни топки. Това беше първото им истинско задоволително ядене в Пъкъла. Когато накрая се дръпнаха от опустошеното гнездо, за пръв път от деня на арестуването си Хонат се почувствува по-добре.
Като продължиха нагоре по пролома, до ушите им отново взе да долита рев на вода, при все че потокът изглеждаше спокоен както всякога. Тук видяха и първия признак на оживление в долината: ято огромни водни кончета, които се носеха едва докосвайки водата. Насекомите отлетяха в момента, в който Хонат се зададе, но начаса се върнаха — почти несъществуващите им мозъци вече бяха убедени, че в долината винаги е имало хора.
Ревът се усилваше много бързо. Когато тримата извървяха дългия плавен завой, който досега им пречеше да виждат началото на пролома, източникът на рева се показа. Това бе завеса от падаща вода, дълга, колкото бе дълбоко самото дефиле, която изскачаше между два базалтови стълба дъгообразно и падаше в мътен разпенен вир.
— По-нататък не може! — изкрещя Аласкон, за да го чуят през грохота. — Никога няма да успеем да изкачим тези стени.
Поразен, Хонат местеше погледа си от едната на другата страна. Всичко, казано от Аласкон, излизаше съвсем вярно. Проломът явно бе се образувал от пласт мек, частично разтворим камък в канарите, изнесен на повърхността при някое вулканично изригване и после напълно размит от буйния поток. И двете предни стени на канарите бяха от по-твърда скала, стръмни и гладки, като че полирани на ръка. Тук-там мрежа жилави лиани бе започнала да се катери по тях, но никъде не доближаваше поне малко върха.
Хонат се обърна и още веднъж погледна голямата дъга от вода и пръски. Ако само съществуваше някакъв начин да избегнат принуждението да се връщат по стъпките си!…
Неочаквано през шума на водопада се чу свистящ, пронизителен крясък. Ехото го поде и го повтори по всички зъбери на канарите. Хонат подскочи право нагоре във въздуха и падна разтреперан, с гръб към вира.
Първоначално той не виждаше нищо. След това долу, в открития край на завоя, настана страхотна суматоха.
Секунда по-късно едно двукрако синьо-зелено влечуго, извисяващо се на половината на пролома, се появи иззад завоя с един-единствен огромен скок, яростно се блъсна в по-отдалечения скат на долината, но спря заковано, като че тутакси се слиса, и грамадната глава обърна към тях лицето си с израз на зловеща и свирепа лудост.
Крясъкът му отново накара въздуха да закипи. Като пазеше равновесие с тежката си опашка, звярът наведе глава и обзет от бяс, погледна към водопада.
Собственикът на ограбеното гнездо се бе завърнал в своя дом, а те най-после бяха срещнали един от злите духове на Ада.