Новозавладените звезди

Случи се така, че пороят не престана целия ден — изливаше се все по-проливен и рано следобед на входа на пещерата имаше завеса от дъжд. Бълбукането на близкия поток скоро прерасна в рев.

До вечерта треската на Аласкон като че почти бе изчезнала и силите му също почти се възвърнаха. Раната (най-вече благодарение на образуваната коричка от плесента и после на липсата на усложнения), макар че още изглеждаше зле, вече го болеше само когато се помръднеше рязко, и Матилд бе убедена, че заздравява. Самият Аласкон, понеже цял ден не можеше да прави нищо, бе необикновено приказлив.

— Минавало ли е през ума на някой от двама ви, че щом този поток е вода, възможно е да не извира от Голямата верига? Всички върхове там са просто конуси от пепел и лава. Виждали сме млади вулкани в процеса на образуването им, така че сме убедени в това. Нещо повече, те обикновено са горещи. Не виждам как може изобщо да има воден източник в това място, дори и от падащите дъждове.

— Изключено е да извира ей тъй, от земята — отвърна Хонат. — Трябва да се събира от валежите. Както вече бучи, може и да започне наводнение.

— Имаш право, трябва да е от дъждовна вода — оживено каза Аласкон. — Но не от Голямата верига, това поне е сигурно. Най-вероятно е вода, която се събира върху канарите.

— Дано бъркаш — промърмори Хонат. — Вярно, че канарите от тази страна са малко по-лесни за изкачване, но все пак трябва да мислим и за скалното племе.

— Добре, добре. Но канарите са големи. Племената от нашата страна на пътя може никога да не са чували за войната с горната земя. Не, Хонат, смятам, че само оттам можем да минем.

— Ако е тъй — мрачно каза Хонат, — сега повече от всякога ще ни се иска да имаме няколко здрави остри игли.

Мнението на Аласкон бързо бе възприето. Призори на следващата сутрин тримата напуснаха пещерата. Аласкон ходеше малко сковано, но иначе без забележими смущения. Продължиха да се изкачват покрай потока — поток, придошъл от дъждовете и превърнат в ревящ бързей. След като около миля лъкатушеше нагоре все в посока на Голямата верига, потокът завиваше обратно и бързо се спускаше към базалтовите канари, като на три пъти водата последователно падаше върху все по-стръмните площадки на една стърчаща скала.

След това потокът отново завиваше под прав ъгъл и тримата се озоваха в началото на тъмен пролом, дълбок малко повече от тридесет стъпки, но тесен и дълъг. Тук потокът бе почти съвършено гладък и тънката ивица земя от двете му страни бе покрита с ниски храсти. Групата се спря и надзърна предпазливо в каньона. Там бе учудващо мрачно.

— Поне има много укрития — каза Хонат с тих глас. — Но на място като това може да обитават всякакви зверове.