Новозавладените звезди
- Автор: Блиш Джеймс Бенджамин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Златарева-Чичкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Новозавладените звезди». Краткое содержание книги:
Това бяха Великаните от Книгата на законите. Не само че бяха истински — бяха се завърнали на Телура, изпълнили обещанието си.
И те щяха да знаят какво да правят с едни безверници, бегълци от Пъкъла. Всичко е било напразно — не само физическите усилия, но и борбата за правото човек да разсъждава самостоятелно. Боговете съществуваха буквално, действително. Тази вяра бе истинският ад, от който Хонат се бе опитвал да се освободи през целия си живот. Но сега това вече не беше само вяра. Беше истина, която виждаше със собствените си очи.
Великаните се бяха завърнали да видят делото си. И първите хора, които щяха да срещнат, бяха трима изгнаници, трима осъдени и опозорени престъпници, трима бегълци от затвора — възможно най-долният измет от горния свят.
Всичко това накара главата на Хонат да пламне за по-малко от секунда, но въпреки това мисълта на Аласкон очевидно бе работила още по-бързо. Винаги най-дръзкият неверник от цялата малка група на размирниците, този, чийто свят се крепеше единствено върху съществуването на разумни обяснения за всяко нещо, сега тъкмо неговите схващания най-много се разрушаваха от гледката пред очите им. Аласкон дълбоко и шумно пое въздух, рязко се обърна и се отдалечи от двамата.
Матилд нададе вик на протест, който сподави по средата, но вече бе твърде късно. Едно кръгло око от голямата сребърна бодливка се насочи към тях, като ги окъпа в овално сияние.
Хонат се спусна след Водача. Без да се оглежда, Аласкон неочаквано започна да тича. Още миг виждаше крехката му фигура, очертана на фона на черното небе, после Аласкон тихо изчезна от погледа, така внезапно и безследно, като че никога не бе съществувал.
Аласкон бе понесъл всички трудности и целия ужас на изкачването от Ада храбро и дори бодро, но не можа да приеме факта, че това е било безсмислено.
С болка на сърце Хонат се обърна назад, заслонил очи от чудноватата светлина. Откъм вретеното ясно се чу как някой вика на непознат език.
Последваха стъпки — няколко души приближаваха.
Беше дошло времето на Второто пришествие.
След дълго мълчание един силен глас от тъмнината изрече:
— Не се бойте. Не ви мислим злото. Ние сме хора също като вас.
Речта носеше архаичния аромат на Книгата на законите, но иначе бе напълно разбираема. Друг на свой ред се обади:
— Как се казвате?
Езикът на Хонат сякаш бе залепнал за небцето. Докато се бореше с него, гласът на Матилд ясно прозвуча:
— Той е Хонат, Шивача на торби, а аз съм Матилд Билкарката.
— Доста далече сте от мястото, където оставихме народа ви — каза първият Великан. — Не обитавате ли вече лиановите плетеници на джунглите?
— Господи…
— Казвам се Джарл Илевън. Той е Герхард Адлър.
Това сякаш съвсем стъписа Матилд. Хонат разбираше защо: самата мисъл да се обръщат към Великаните по име бе почти парализираща. Но тъй като вече не се намираха в по-изгодно положение, отколкото ако отново ги захвърлеха в Ада, нищо не губеха от това.
— Джарл Илевън — промълви той, — хората още живеят сред лианите. Джунглата под тях е забранена. Там изпращат само престъпници. Ние сме престъпници.
— О?! — изненада се Джарл Илевън. — И сте дошли чак от низините до това високо плато? Герхард, това е изумително! Нямаш представа каква е повърхността на тази планета; място, където еволюцията изобщо не е сполучила да надхвърли етапа на зъбите и ноктите. Динозаври от всеки период на мезозойската ера, първобитни млекопитаещи от цялата стълбица на развитието чак до древните котки, всичко накуп. Затова и първоначалният заселващ екип е настанил хората в короните на дърветата.
— Хонат, какво престъпление си извършил? — попита Герхард Адлър.
Хонат почти изпита облекчение, че разпитът така скоро бе стигнал до тази точка — монологът на Джарл Илевън, пълен с множество понятия, които той не разбираше, плашеше със самото си безсмислие.
— Бяхме петима — каза Хонат с тих глас. — Ние твърдяхме, че… че не вярваме във Великаните.
Настъпи кратка тишина. После внезапно като шок и двамата — Джарл Илевън и Герхард Адлър — избухнаха в страхотен смях.
Матилд се сви, притиснала с ръце ушите си. Хонат също потръпна и отстъпи крачка назад. Смехът секна и Великанът на име Джарл Илевън прекрачи в елипсата от светлина и седна до тях. На светлината се виждаше, че лицето и ръцете му са неокосмени, въпреки че по главата му растеше коса: останалата част от тялото му бе покрита с някаква материя. Седнал, той не бе по-висок от Хонат и съвсем не изглеждаше така страшен.