Новозавладените звезди
- Автор: Блиш Джеймс Бенджамин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Златарева-Чичкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Новозавладените звезди». Краткое содержание книги:
— Моля да ни извините — рече Великанът. — Не беше любезно от наша страна да се смеем, но казаното от вас бе съвършено неочаквано. Герхард, ела и седни тук, за да не приличаш чак толкова на статуя на някой генерал. Кажи ми, Хонат, в какъв смисъл не вярвахте във Великаните?
Хонат не вярваше на ушите си. Един Великан му се беше извинил. Дали това не е някоя още по-жестока шега? Но каквато и да бе причината, Джарл Илевън му бе задал въпрос.
— Всеки от петимата се различаваше по нещо — отвърна той. — Аз твърдях, че вие сте… че сте само символ на някаква абстрактна истина. Един от нас, най-мъдрият, смяташе, че не съществувате изобщо, в никакъв смисъл. Но всички бяхме единодушни, че не сте богове.
— Разбира се, че не сме — каза Джарл Илевън. — Човеци сме. Имаме общ произход с вас. Не сме ви господари, а ваши братя. Ясно ли е това, което говоря?
— Не — призна Хонат.
— Тогава нека ви разкажа. На много светове живеят хора, Хонат. Те се различават едни от други, защото световете се различават, и са необходими всякакви видове хора, за да се заселят на всеки от тях. Герхард и аз сме от тези, които живеят в света, наречен Земя, и в много други светове като нея. Ние сме двама съвсем второстепенни участници в огромен проект, наречен „програма на заселване“, който се осъществява вече хиляди години. Задачата на този проект е да изследва новооткрити светове, а след това да направи хора, които са годни да живеят във всеки от тях.
— Да направи хора?! Но само боговете…
— Не, не, имайте търпение и чуйте. Ние не правим хора. Правим ги годни за някъде. Има голяма разлика между двете. Вземаме живата зародишна цитоплазма, сперматозоида и яйцеклетката, и я видоизменяме, после се появява видоизмененият човек и ние му помагаме да се засели в своя нов свят. Това направихме и на Телура; станало е много отдавна, още преди да се родим с Герхард. Сега се завръщаме, за да видим как се справяте и да ви протегнем ръка, ако е нужно.
Той премести погледа си от Хонат към Матилд, после отново към Хонат и попита:
— Схващаш ли?
— Опитвам се — отвърна Хонат. — Но тогава би трябвало да идете над джунглата. Ние не сме като другите; те са хората, които искате да срещнете.
— Ще го сторим утре сутринта. Току-що кацнахме тук. Но точно защото не сте като другите, сега се интересуваме повече от вас. Кажете: имало ли е случай някой осъден да се измъкне от дебрите на джунглата?
— Не, никога… В това няма нищо странно. Там има чудовища.
Джарл Илевън крадешком погледна към другия Великан, който като че ли се усмихваше:
— Когато видиш филмите — подхвърли му той, — ще наречеш това „заблудата“ на столетието. Хонат, в такъв случай как вие тримата успяхте да се спасите?
Като се запъваше в началото, а после с по-голяма увереност, щом спомените пак ясно изникнаха в съзнанието му, Хонат му разказа. Когато описваше пиршеството край гнездото на злия дух, Джарл Илевън отново многозначително извърна очи към Адлър, но не прекъсна обясненията.
— А най-накрая се добрахме до върха на цепнатината и излязохме на това равно място — рече Хонат. — Тогава Аласкон още бе с нас, но когато видя вас и блестящото нещо, хукна назад и се хвърли от скалата. Беше престъпник като нас, но не биваше да умира. Той бе смел човек и мъдър.
— Не достатъчно мъдър, за да почака, докато се съберат всички доказателства — загадъчно заяви Адлър. — Като цяло, Джарл, бих казал, че „изумително“ е най-точната дума. Това наистина е най-успешната заселническа операция, която някой екип е извършвал, поне в този край на Галактиката. И какъв късмет, да дойдем тук точно навреме, при това да заварим двойка.
— Какво означават тези думи? — запита Хонат.
— Само следното, Хонат: когато заселващият екип ви е оставил да се оправяте на Телура, те не са имали предвид вечно да живеете по върховете на дърветата. Знаели са, че рано или късно ще трябва да слезете на земята и да се научите да се борите с тази планета според условията й. Иначе ще се изродите и ще измрете.
— Да живеем непрекъснато на земята? — възкликна Матилд с несигурен глас.
— Да, Матилд. Времето в короните на дърветата е трябвало да бъде само междинен стадий, докато съберете необходимите познания за Телура и ги приложите. Но за да станете истински господари на този свят, ще трябва да покорите и земната повърхност. Измисленото от вашите хора средство да се изпращат само престъпници долу е било най-добрият начин да се завладее планетата, който са могли да изберат. Изисква се силна воля и изключително мъжество да се опълчиш срещу традицията, а и двете качества са потребни, за да се проучи Телура. Вашите хора са заточавали точно такива борчески духове на повърхността в продължение на много, много години. Рано или късно някои от тези изгнаници щяха да открият как да се справят с живота на земята и така да дадат възможност на останалите да напуснат дърветата. Вие с Хонат сте извършили именно това.