Новозавладените звезди
- Автор: Блиш Джеймс Бенджамин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Златарева-Чичкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Новозавладените звезди». Краткое содержание книги:
Като оставим настрани жаждата, която в известен смисъл досега се явяваше техен приятел, тъй като подтискаше глада, катеренето не бе трудно. Само дето заобикаляха, защото трябваше да търсят прикрития, да се оглеждат на всеки няколко крачки, да избират най-безопасния път, вместо най-прекия. По мълчаливо съгласие никой от тримата не спомена Чарл, но погледите им непрекъснато се стрелкаха насам-натам да не би да се мерне онова нещо, което го бе отвлякло.
Това беше може би най-лошата, най-ужасяващата част на трагедията: всъщност нито веднъж, откакто бяха в Пъкъла, не бяха видели зъл дух или дори животно, голямо колкото човек. Огромната следа от птичи крак с три нокътя, която бяха открили в пясъка до леговището им от предишната нощ (на мястото, където това нещо бе стояло загледано надолу в четиримата спящи, хладнокръвно избиращо кого от тях да сграбчи), представляваше единственото им доказателство, че вече наистина се намираха в един и същи свят със злите духове — със същите зли духове, които понякога бяха наблюдавали отгоре, от далечната лианова плетеница.
Само следата — и черепът.
До здрач те бяха извървели нагоре около сто и петдесет стъпки. В сумрака разстоянията се преценяваха трудно, а лиановите мостове към розовите канари, напомнящи им горния свят, сега бяха отрязани от погледа от по-близките грамади на самите канари. Но нямаше възможност да успеят да се изкатерят по-високо днес. Въпреки че Матилд бе понесла изкачването удивително добре, а самият Хонат почти не усещаше умора, Аласкон беше напълно изтощен. Бе се препънал и на едното му бедро имаше дълбока рана от назъбеното острие на вулканично стъкло и порязаното място, превързано с листа, за да не оставя диря, която би могла да бъде проследена, явно все повече го болеше.
Щом достигнаха малкия хребет с пещерата в задната му част, Хонат най-после обяви почивка. Докато помагаше на Аласкон да преодолее последните големи камъни, той с учудване забеляза колко горещи бяха ръцете на Водача. Хонат го заведе отзад в прикритието и после излезе на скалната издатина.
— Много е зле — каза той тихо на Матилд. — Има нужда от вода и от нова превръзка за раната. И ние трябва да му осигурим и двете по някакъв начин. Ако изобщо се доберем до джунглата от другата страна на планината, един Водач ще ни е нужен дори повече, отколкото Ковач на игли.
— Но как? Бих могла да превържа раната, ако имаше с какво, Хонат. Но тук горе няма вода. Това е пустош, никога няма да ни се удаде да я прекосим.
— Длъжни сме да опитаме. Мисля, че мога да му намеря вода. На склона, по който дойдохме, точно преди да минем покрай острия обсидианов камък, който нарани Аласкон, растеше голямо саго. В толкова едри кухи плодове обикновено има достатъчно вода, мога да използвам парченца от камъка, за да ги разцепя.
Една малка ръка се появи от мрака и здраво го хвана за лакътя.
— Хонат, не можеш да отидеш пак там долу. Ами ако злият дух, който… който взе Чарл, е още по стъпките ни? Те излизат на лов нощем… тези места са толкова необичайни…
— Ще се оправя. Ще следвам звука на потока от стъкло или от каквото е там. Ти откъсни няколко свежи листа за Аласкон и се постарай да го облекчиш. Най-добре поразхлаби лианите около превръзката. Ще се върна скоро.
Той докосна ръката й и леко я отмести. После, без да се замисля повече, се свлече по ръба и започна да се промъква към шума на потока, като се придвижваше рачешката, на четири крака.
Но скоро се загуби. Мракът бе плътен и съвсем непрогледен. Струваше му се, че шумът на водата идва отвсякъде и изобщо не може да го насочи. При това споменът му за хребета, по който бяха стигнали до пещерата, се оказа погрешен, защото Хонат усети как той рязко завива надясно под него, макар да помнеше ясно, че възвишението се простира направо до първата отбивка, а след това продължава наляво. Дали пък в мрака бе пропуснал да види първото отклонение? Той предпазливо протегна ръка в тъмнината.
В същия миг в нощта се изви силен режещ вятър и връхлетя с фучене върху хребета. Хонат инстинктивно премести тежестта си, за да посрещне огъването на земята под себе си…
Той моментално осъзна грешката си и се опита да възпре последвалата сложна поредица от движения, но един стереотипен навик, вкоренен така дълбоко, не може да бъде напълно отстранен. Надвит от световъртежа, Хонат се мъчеше да се улови за нещо във въздуха с ръце, крака и опашка, докато се прекатури.
Секунда по-късно, доловил познат шум и изпитал също така добре познат шок от студа, който като че проникна навсякъде в тялото му, Хонат бе заобиколен от… вода. Ледена вода, вода, която бушуваше около него невероятно, наподобявайки заплашително бъбрене на маймуни — но въпреки това вода.