Жена с минало
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жена с минало». Краткое содержание книги:
— Не забравяй да кажеш на момчетата от селото! — извика подире му Мери — Не искаме да ни зяпат през прозорците или да срещнем случайни минувачи. — За жалост последния път бе станало точно така, но тя не искаше да безпокои Барт с тази новина.
— Вече го направих — отговори лаконично рибарят и изчезна в тесния тунел, който водеше в малката пещера. Мери го последва.
Службата за разпространение на новините в селото работеше учудващо добре. Един от слугите в някоя от големите къщи чуваше през камината, че „джентълмените“ ще разнесат товара си в еди-коя си нощ, и новината се разпространяваше от кухните към оборите, та до последната селска къща. Така в определената нощ всички се скриваха в къщите си и ако някое куче залаеше, никой не излизаше да види какво става. На сутринта откриваха в плевните си или на двора бъчвичка, голям вързоп или сандъче със скъпо бургундско. В замяна домакините оставяха на определени места пакетчета с пари. Така контрабандистите пласираха стоката си, без да компрометират купувачите. Никой не знаеше нищо, никой не задаваше досадни въпроси.
Мередит изчака десетина минути в голямата пещера, докато Барт се отдалечи достатъчно; после тръгна бавно по пътеката, която водеше към брега, и изкачи скалите от задната страна на Пенденис. Не бе използвала тайния път, защото слугите й бяха будни, когато тръгна за срещата си с Барт. Освен това не можеше да мине оттам в женски дрехи, а ако се появеше с панталон, само щеше да даде на слугите повод да приказват.
Вечерта беше много приятна и тя реши да се поразходи по брега, преди да се прибере и да си легне. Като цяло денят не беше добър: бреговата охрана шпионираше при Фалкон, Роб едва не си счупи ръката, Хюго се възползва от случая да прочете поредната си проповед… И лорд Ръдърфорд. Как трябваше да се държи с този човек? При първата им среща бе изпитала неприязън към него, но сега беше различно. Ако можеше да продължи да не го харесва, сега нямаше да има проблеми. Естествено той притежаваше цял куп качества, които не й харесваха. Явно му беше приятно да я дразни, но когато й нареждаше или изразяваше намеренията си, в поведението му липсваше желание да я нервира. Най-много я ядосваше, че незнайно по какъв начин той налагаше волята си и я принуждаваше да му се подчинява.
Щеше да бъде много по-просто, ако можеше да преценява лорд Ръдърфорд със спокойна обективност. Но как да бъде обективна спрямо човек, който толкова силно я вълнуваше? В каква глупава ситуация беше изпаднала! Мери изрита ядно пясъка и единственото, което постигна, бе, че напълни обувката си с влажни зърна. Все пак тя беше достатъчно мъдра и опитна, за да не се поддаде на чара на интересното му лице като жадна за любов дебютантка. Естествено тя не реагираше като дебютантка, а като зряла и опитна жена, която имаше зад гърба си брак, разбил всичките й илюзии — жена, която се беше научила да живее с нерадостната си съдба и бе постигнала известен душевен мир… Жена, която работеше до изнемога и се мъчеше да издържа тримата си братя… по дяволите! Мери скръсти ръце под гърдите, вдигна глава към небето и произнесе тихо проклятие. Тя искаше лорд Демиън Ръдърфорд с цялата болезнена зрелост на двадесет и трите си години. Младото й тяло трепереше при представата, че отново ще бъде обладавано от мъж, а бунтовният й дух искаше да знае защо не може да го има. Естествено тази мисъл беше ужасно шокираща. Или поне за хората, които бяха около нея, но не и за Мери Трелоуни. Явно тя беше отсъствала, когато господ бе раздавал чувството за приличие и сдържаността.
Мери вдигна едно кръгло камъче и го хвърли в тъмната вода. Ако продължеше познанството си с лорд Ръдърфорд, несъмнено се излагаше на голям риск. Очите му бяха твърде внимателни, за да се чувства спокойна. Той вече знаеше много повече за двойствения й живот, отколкото трябваше, защото я бе видял на скалите. Все още не бе установил идентичността й, но не беше скрил интереса си към младия мъж, водача на контрабандистите. Можеше да се предпази единствено като го избягваше, все едно дали го искаше или не. Ами ако Ръдърфорд откажеше да приеме нейните условия, както можеше да се очаква? Е, тя беше свикнала да живее с опасността и да й се наслаждава. И без това бе принудена да се ограничава във всички други отношения. Каквото и да говореше за скуката в Лондон, той много скоро щеше да открие, че столицата предлага изобилие от събития, в сравнение с които Корнуол беше едно забравено от бога място. Депресията, която го бе нападнала след преждевременното напускане на армията, щеше да отслабне с времето и той отново щеше да погледне ясно на нещата. Ако съумееше да запази разума си, тя имаше право да се наслади на малкия флирт, към който лордът очевидно се стремеше. Нищо повече от това, разбира се, при всички случаи дискретно. След като си повтори няколко пъти това предупреждение, Мери се обърна към пътеката в скалите. Интересът на лорд Ръдърфорд към братята й щеше да бъде достатъчно извинение за пред любопитните съседи. А когато се срещнеха в обществото, тя щеше да бъде отново с маската на вдовица, която никак не му се нравеше.