Красавицата и звярът
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Красавицата и звярът». Краткое содержание книги:
Хариет Поумрой има нужда от храбър и силен мъж, който да си пребори с шайка крадци, използващи любимата й пещера, за да трупат плячка…
Но когато вика на помощ Гидиън, виконт Сейнт Джъстин, тя не знае, че прилича на самия дявол…
Наричат го Звяра от Блекторн Хил заради белязаното му лице и тъмно минало. Но Хариет не се страхува от него. В мрачния му поглед тя открива нежност и страст, а и тайна болка…
Сграбчена в лапите на Звяра, тя трябва да намери начин да завладее сърцето му…
Когато стигнаха края на пътеката, Хариет погледна брега пред себе си с надеждата Гидиън или Добс да се обърнат и да видят какво става зад гърба им. Но вече едва различаваше отдалечаващите се фигури на непостоянната лунна светлина.
— Помни, нито думичка — щом стигнаха брега, Крепи стисна гърлото й. — Имам и нещо по-хубаво от ножа. В джоба си нося пистолет. Ако се отървеш от ножа, ще ти пусна няколко куршума, кълна се.
— Ако стреляте с пистолета си, другите непременно ще чуят изстрела — предупреди го Хариет. Вече цялата трепереше от страх.
— Може би. А може би не. Вълните вече реват доста силно. Не ме предизвиквай, госпожице Поумрой. Просто продължавай да вървиш. Бързо.
Хариет изведнъж разбра, че тя не бе единствената, която трепери от страх. Крейн също беше уплашен. Усещаше как трепери ръката, с която стискаше гърлото й. Тя просто подушваше страха му. Той се излъчваше от него като неприятна миризма.
Хариет разбра, че явно и нещо друго, а не само ограниченото време, го кара да се страхува толкова. Усети, че той се бори с ужаса, който изпитва от пещерите.
Много хора изпитваха подобен ужас. Както бе обяснила на Гидиън, имаше доста хора, които не смееха да влязат в пещера.
Хариет погледна към краката си и видя, че морската пяна вече се плиска в обувките й. Тогава й хрумна нещо.
— Няма време, господин Крейн. Ще останете затворен в пещерата като в капан. Ако не се удавите, ще ви се наложи да прекарате цялата нощ в пещера, по-черна от нощта. Съмнявам се, че лампата ви ще свети дълго време. Само си представете тази потискаща, смазваща тъмнина, господин Крейн. Ще е като в самия ад.
— Затваряй си проклетата уста — изсъска Крейн.
— А всичко, което трябва да стори полицията, е да изчака до сутринта, когато дойде отливът. Тогава ще се втурнете навън и ще попаднете право в ръцете им. Освен, разбира се, ако не сте се изгубили в пещерите. А това винаги е възможно. Някои хора са изчезнали завинаги в тези пещери, господин Крейн. Само си представете какво е да си хванат като в капан в онази тъмнина.
— Мога да вляза и да изляза от тази пещера за десет минути. Имам карта. Мърдай, жено.
Хариет чу напрежението в гласа му. Крейн бе наистина много изплашен. И той като нея знаеше, че му остава още много малко време.
Именно нарастващият му страх щеше да й осигури възможността да се измъкне. Хариет се опита бързо да измисли нещо. Във външната пещера преди началото на прохода щеше да е тъмно като в рог. Крейн ще трябва да спре, за да запали лампата. Ще е нервен и пръстите му ще треперят. Докато се занимава с лампата, няма да може да държи ножа опрян в гърлото й.
Ако е достатъчно бърза, ще успее да се скрие в прохода, преди той да измъкне пистолета от джоба си и да стреля.
Тя погледна още веднъж към тъмния бряг и се почувства страшно отчаяна. Гидиън и другите бяха вече много далеч и с всеки миг се отдалечаваха още повече.
Ако извика много силно, Гидиън все още може да я чуе, въпреки засилващия се рев на прилива, но Хариет не беше сигурна, дали той ще разбере какво става.
Трябваше да успее да се спаси сама, без чужда помощ.
Хариет започна да действа още в мига, в който Крейн я бутна през входа на пещерата.
— Май все пак вече не ми трябваш за заложница, госпожице Поумрой. Вече са достатъчно далеч. Сега е по-добре да се отърва от теб. Дявол да го вземе, ама тука е тъмно като в рог! Как са издържали?
Хариет умишлено се препъна и падна на колене, докато Крейн се суетеше с лампата. При това движение тя успя да се освободи от ръката му.
— Гидиън! — писъкът й изпълни пещерата, но тя нямаше как да разбере дали е бил чут отвън, на брега. Замахна с крак към лампата, но не улучи.
— Затваряй си устата, малка кучко. По дяволите!
Крейн се намираше точно между Хариет и изхода. Никога нямаше да успее да се промъкне покрай него. Обърна се и побягна слепешком към дъното на пещерата, протегнала ръце напред, търсейки с пръсти каменната стена. Чувате как някъде зад гърба й Крейн ругае, докато се опитва припряно да запали лампата си.
— Върни се — изкрещя той.
В този миг лампата внезапно пламна и обля пещерата със златистата си светлина. Хариет видя, че се намира на по-малко от метър от началото на прохода. Втурна се право към него.
Един изстрел отекна страховито в пещерата. Но Хариет не се обърна. Вече бе в прохода, отново обгърната от мрак.
— Да те вземат дяволите! — крещеше яростно Крейн. — Проклета да си!
Хариет се сви в прохода извън обсега на светлината. Чуваше как Крейн тича след нея. Надяваше се, че той ще се уплаши и в паниката си ще се откаже от намерението си да грабне каквото може от съкровищата. Но за нещастие, явно алчността му бе по-силна от страха от пещерите или от евентуалното залавяне.