Сребърният ангел
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сребърният ангел». Краткое содержание книги:
Но после тя се запознава с един тайнствен мъж, който отново събужда в израненото й сърце нежна страст…
Но оттогава никой не я докосваше. Евнусите, които обслужваха жените, не бяха груби, ако не им се противоречеше, а Шантел не събра смелост да влезе в спор с тези едри, внушаващи страх създания. Скоро те великодушно отговаряха на всичките й въпроси.
Всеки ден я водеха да се къпе. Храната беше отлична, макар че апетитът й беше изчезнал. Да, Шантел наистина предпочиташе да си остане тук.
Тази вечер тя дълго седя замислена пред чинията си, докато Жана весело бъбреше и многословно възхваляваше отличното ядене. На малки столчета бяха поставени огромни табли с най-разнообразни ястия. Жените се събираха около тези импровизирани масички и си хапваха с апетит. Изключение правеше само едно африканско момиче, доведено едва вчера, привързано с верига за стената. Не го освобождаваха дори за ядене. Евнусите се опитваха да го хранят, но то или ги плюеше, или отказваше да отвори уста.
— Каква е историята й? — попита сътрапезничките си Жана и обърна глава към негърката, която в този момент дразнеше евнуха.
Никой не отговори, макар че повечето жени разбираха френски. Шантел също предпочете да премълчи, но французойката я изгледа въпросително и тя се видя принудена да отговори:
— Тя е принцеса от едно племе, което живее някъде далеч на юг. Бунтува се срещу робството. Поне така казаха пазачите. Случайно дочух разговора им.
Жана презрително изпръхтя.
— Накрая ще се примири — като всички нас.
Шантел беше очаквала подобна реакция. Именно затова не беше проявила особено желание да разкаже за младата негърка. Много добре разбираше чувствата на момичето. Самата тя също нямаше да се примири с робството, макар че в момента беше твърде уплашена, за да реагира както трябва. Хаким не напразно я беше предупреждавал. Тя се беше научила да сдържа гнева и отвращението си. Не изпитваше желание да бъде окована като негърката, а точно това щеше да й се случи, ако беше проявила непокорство по време на втората проверка.
Затова промени темата и помоли Жана да разкаже някоя весела история от живота си в харема, след като завършат вечерята. Поведението на французойката непрекъснато я озадачаваше. Жана не беше много по-възрастна от нея, може би двадесет и пет или двадесет и шест годишна, а възгледите им за живота бяха коренно противоположни. Дали бяха виновни деветте години, прекарани в Ориента, или тя наистина не виждаше нищо унизително да бъде робиня?
Скоро след като прибраха съдовете, се появиха посетители.
— Какво става? — учуди се Жана и се надигна от сламеника си, когато в стаята тежко влезе Хамид Шариф.
Следваше го едър, строен мъж с цвят на лицето, подобен на силно кафе. Беше тъмен като суданските евнуси, които охраняваха жените, но много по-възрастен. Никой не би повярвал, че е евнух и роб като тях, защото беше облечен във великолепна роба от синя коприна, обточена с кожи и украсена с блещукащи сапфири. От високия му тюрбан се спускаха нанизи от същите скъпоценни камъни.
Шантел въздъхна и побърза да закрие долната част на лицето си с малкото покривало, закрепено за обикновената й шапчица.
— Често се случва — обясни тихо тя. — Шариф води тук купувачи, които не искат да чакат разпродажбата или са я пропуснали. — Миналия път доведе един мъж. Умряла му готвачката и той искал незабавно да я замени с нова.
Но не добави, че купувачите имаха право да опипват жените колкото си искат, да им отварят устата и да гледат зъбите, да разкопчават тънките ризи, с които бяха облечени. Шантел също беше облечена само с тази риза. Бяха й отнели туниката още когато я отведоха за пръв път на баня и взеха дрехите й за пране. Когато получи чисти, те бяха досущ подобни на предишните, но евнусите твърдо отказаха да й дадат плътната туника.
— Защо закри лицето си? — понита французойката.
— Заповядаха ми да го правя, когато влизат купувачи. Шариф не иска никой да ме вижда, преди да ме продадат.
Жана смръщи нос.
— И на мен трябваше да дадат було! Не мисля, че ще ми е приятно всички да ме зяпат.
Шантел едва не се изсмя на високомерния й тон, но в този миг забеляза, че клиентът е втренчил очи право в нея. Дъхът й секна, когато двамата мъже тръгнаха бавно към тях.
— Тази ли е? — попита непознатият и погледът на две шоколадови очи се плъзна делово и невъзмутимо по Шантел.
Хамид Шариф, късокрак, прегърбен мъж на средна възраст, изглеждаше още по-дребен в сравнение с величествения посетител. Тази вечер той съвсем не приличаше на самомнителния роботърговец, за който обикновено се представяше. Макар че беше в собствения си дом, изглеждаше уплашен и готов да угодничи.