Затворницата на дракона
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Затворницата на дракона». Краткое содержание книги:
Три жени стояха до прозореца и наблюдаваха упражненията на мъжете отвън. Като видяха Мери, те светкавично се спуснаха към местата си. Една от тях веднага започна да преде, но изпусна вретеното и то се затъркаля към Мери.
Докато началничката им се караше, Роина огледа стаята. В нея работеха осем жени. По стените висеше вълна, подготвена за предене. Имаше шест големи стана и няколко по-малки в ъглите. Само три от тях бяха заети, а на един от тях платното беше почти готово. От малкия прозорец проникваше достатъчно светлина. Така свещите нямаше да опушват новите дрехи.
Мери приключваше сърдитата си реч:
— Значи пак си губите времето, а? Или ще приключите всичко за днес, или ще бъдете лишени от вечеря! Ако още веднъж ви видя да се туткате тази седмица, ще ви преместя в пералнята. В града има достатъчно сръчни жени. Те ще заемат местата ви с удоволствие.
Тя отново затръшна вратата след себе си. Това изненада Роина.
— Мислех, че ще работя тук.
— Да, но за днес имаш други задачи. Няма защо да изтърпяваш наказанието заедно с тези мързеливки. Роина с удоволствие информира Мери:
— Знам как се тъче фино платно. То изисква двойно предене, но дрехите, направени от него, ще са достойни за господарите на този замък.
През миналите три години тя не беше имала възможност да ръководи други, освен личните си слуги. Но след като навърши петнадесет години, животът й драстично се беше променил. Майка й я беше научила на всичко, необходимо в стопанисването на един замък. Как би могла да ръководи работниците, ако самата тя не знае тънкостите? Много неща правеше по-добре от другите.
Спечелила напълно интереса на Мери, Роина продължи:
— Талантът ми обаче би се загубил тук, защото съм по-добра с иглата.
— Господарят трябва да е знаел това, защото заповяда да се грижиш за дрехите му. Казваш, че можеш да научиш другите как да тъкат фино платно?
Замислена за новото наказание, измислено от Уорик. Роина само кимна. Видимо изненадана, Мери не забеляза изчервяването й.
— В Къркбурой за тъкачите ли отговаряше?
— Не, не бях дълго там.
— Добре, няма да е лошо да инструктираш другите, докато тъчеш твоето платно. Това обаче не е задачата, която имам за теб. — На тръгване Мери добави: — Когато свършиш за деня, може да се върнеш да спиш с другите.
Роина си представи скромната стая и колко малко пространство оставаше на пода.
— Всички те спят там?
— Не, само три от тях. Останалите блудстват като Селия. Имат мъже, при които остават през нощта. — Мери спря и погледът й се впи в младата жена. — Ти не си такава, нали?
Бяха видели на вкарват Роина в стаята на господаря преди три дена. Други бяха станали свидетели как я извеждат оттам. Явно Мери не беше чула за това, но скоро щеше да разбере. Не й се искаше да превръща в свой враг жената, която явно трябваше да я ръководи в работата й. Мери не й се виждаше някоя свадлива клюкарка. Може би дори би могла да й помогне, ако спечели съчувствието й.
— Ще ти бъда безкрайно благодарна, госпожо Блу, ако държиш мъжете настрана от мене! Ако господарят не те е информирал, трябва да ти кажа, че през последните три дена той ме държа в леглото си. При това бях окована във вериги.
— Не може да бъде! — зяпна Мери. — Защо ме лъжеш? Последното нещо, което Роина очакваше да чуе, беше някой да защитава този жесток, отмъстителен човек. Дали наистина Мери няма представа що за човек беше нейният господар?
— Енид знае това. Съмнявам се, че и господарят ти ще го отрече. Той има причина да ме накаже така. Казвам ти това, за да не се изненадаш, ако и в бъдеще реши, че не си е отмъстил достатъчно и съм заслужила ново наказание.
Мери продължаваше да я гледа недоверчиво, въпреки че промърмори:
— Сега, като си помисля, и другите ти задължения са като за наказание. Трябва да прислужваш на лорд Уорик на масата, да чистиш стаята му с помощта единствено на Енид. Трябва да се грижиш и за банята му. Преди това беше задължение на Селия и тя много държеше на него.
Чак стомахът я заболя. Беше се заблуждавала, че най-лошото е свършило. Сега трябваше да бъде прислужница от най-долна класа.
— Има още нещо. Бременна съм и лорд Уорик знае това.
— И ти е възложил толкова задачи? Не мога да повярвам.
— Защо трябва да те лъжа, като след няколко месеца ще ми проличи?
— Тогава той не знае.
— Никой друг не ме е докосвал. Детето е негово и той има намерение да ми го отнеме, като се роди.
Мери зяпна.
— Май отиваш твърде далеч в обвиненията си! Ако си бременна, господарят ми ще ти намери съпруг, така че повече не се оплаквай! Хайде на работа! Трябва да изчистиш дневната, защото тази стая беше… занемарена… през последните три…