Танцуващият с духове
- Автор: Кейс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танцуващият с духове». Краткое содержание книги:
Журналистът Майк Бърк документира ада на войната по света, докато хеликоптерът му не се разбива в пламъци в Африка. Години по-късно Бърк губи жената, която обича, както и вкуса към риска. Докато на пътя му не се изпречва зъл гений.
Отвъд океана друг мъж, Джак Уилсън, напуска затвора с единствената мисъл за отмъщение. Също като Бърк и той е изгубил нещо голямо и крои планове… за Апокалипсис. Въоръжен с тайните дневници на Никола Тесла, най-великият изобретател след Леонардо да Винчи, Уилсън разработва зловещ план да върне Америка и света в Средновековието. Задействана е верижна реакция и Бърк е единственият, който може да спре Уилсън, но преди това трябва да го открие. Започва преследване из целия свят. Бърк има противник, който не знае що е страх, а времето му изтича…
Пред вратата на стая единадесет Андреа се поколеба. Прекрачеше ли веднъж прага, пресичаше линията. Вече нямаше да е просто наблюдател, а участник.
„Заслужава си“, реши тя.
Въпреки това се колебаеше. В стаята ще вони. Такива места задължително вонят. Страхът и гневът вкиселяват потта на всички присъстващи. А ако се стигне до сериозни изтезания, има и други миризми. Андреа бръкна в чантата си и извади кутийка със силно ароматизиран вазелин. Развъртя капачката, топна кутрето си в гъстата мазна субстанция и мазна по малко в ноздрите си. Беше научила този трик още в колежа, когато работеше почасово през уикендите в градската морга. Както винаги ментоловото ухание предизвика вълна от смътни спомени. За миг Андреа се върна в детството си — беше на десет, лежеше в леглото с тежка настинка, а овлажнителят пухтеше на нощното шкафче.
„Това пък какво общо има?“, помисли си тя. Банерджи почука. Влязоха.
Стаята беше чиста, добре осветена и миришеше лошо. В центъра й Хаким Мусауи лежеше вързан на маса от неръждаема стомана под жужаща неонова лампа. Медицинска сестра включваше система към лявата му ръка. Когато Андреа и Банерджи влязоха, Хаким вдигна глава да ги погледне, после я отпусна безсилно назад.
Приближи се възрастен лекар с бяла престилка и усмивка на лице.
— Аз съм доктор Наджиб — прошепна той.
Табелката с името му на джобчето на престилката беше покрита с парче лейкопласт. Разумна предпазна мярка, помисли си Андреа.
— Как е нашият пациент? — попита Банерджи.
— О, лошо момче е той — докладва доктор Наджиб. — Нищо не признава!
— Е, може би ще успеем да променим това — каза Андреа.
— Несъмнено — отвърна лекарят. — Но може да отнеме известно време. Костелив орех.
— Или пък не — каза Андреа. Бръкна в чантичката си, извади стъклена ампула и я подаде на доктора. — Използвали ли сте анектин досега?
Доктор Наджиб вдигна ампулата към светлината.
— В тази форма — не. Какво е активното вещество?
— Сукцинилхолин хлорид — каза Андреа.
Доктор Наджиб направи физиономия.
— В такъв случай смятайте, че познавам добре препарата. Използваме го в болницата. При трахеотомия и интубация. Улеснява вкарването на тръбата.
— И какво смяташ да правиш с това? — обърна се Банерджи към Андреа. — Да го успокоиш до смърт?
— Долу-горе — отвърна тя. — Работата е там, че когато прилагат сукцинилхолина в болница, пациентът е упоен. А аз искам доктор Наджиб да го приложи, докато нашият пациент е в съзнание.
Наджиб я зяпна.
— Сериозно! — възкликна той. — Но как ще го разпитате тогава? Тоест, можете да го питате какво ли не, но как очаквате да отговори?
— Е, прав сте, разбира се. Няма да е в състояние да говори. Но аз няма и да го питам нищо. Просто ще му кажа това-онова, а когато след няколко минути ефектът на сукцинилхолина отмине, той вероятно сам ще поиска да сподели с нас тайните си.
Банерджи я изгледа с вдигнати вежди, все едно казваше: „Ти луда ли си?“ После тръсна глава, сякаш да прочисти мислите си. Накрая попита:
— Какво, предизвиква болка ли?
— Не точно — каза Андреа.
— Това пък какво означава? — продължи Банерджи.
— Означава, че е неприятно, но не и болезнено. — Обърна се към доктора. — Не би било зле да имате машина сърце-бял дроб подръка… за всеки случай.
Докторът кимна и излезе от стаята.
Андреа се обърна към Банерджи. Със снишен глас, така че мъжът на масата да не я чува, тя каза:
— Доктор Наджиб ще му бие инжекция анектин. Действа бързо, така че…
— Но какво прави?
— Ами, причинява парализа. Прогресивна. След трийсет секунди мускулите на лицето изтръпват. После безчувствеността обхваща гърлото и гърдите. Диафрагмата се забавя и след минута-две спира напълно.
Банерджи обмисли казаното.
— Значи…
— Все едно се превръщаш в дърво. Усещаш как мускулите ти отказват, как цялото ти тяло отказва. Не можеш да дишаш, а адреналинът ти е ударил тавана. Изпадаш в дива паника, а не можеш да помръднеш. Като лош сън. Кошмар наяве.
Банерджи пребледня.
Андреа го удостои с една от блестящите си усмивки.
— Аверсивна терапия. Прилагане на неприятни стимули с цел да се изкорени лош навик. Нямах търпение да го изпробвам по време на разпит.
— Е, сигурно ще е интересно — измънка Банерджи. Изглеждаше притеснен.