Обичай ме, Обичам те (Историята на Джоан и Ричард Мейпъл. Двойка, вярваща в любовта и разделена от изкушения)
- Автор: Апдайк Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иво Стефанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обичай ме, Обичам те (Историята на Джоан и Ричард Мейпъл. Двойка, вярваща в любовта и разделена от изкушения)». Краткое содержание книги:
Те не намират покой, докато той не успява да изтръгне от нея цял нов свят от подробности: дати, градове, интериор на мотели, точно описание на сложни смесени чувства. После правят любов, самокритично. Той изисква от нея новата й безнравственост, която тя му дължи, а за компенсация се опитва да бъде сръчен, като пиян стар развратник. Изпитва задоволство, че в някои основни неща въобще не е бил изместен, че през всичките тези месеци тя се е боричкала в прегръдките на своите любовници, оплетена в тънката мрежа на измамна любов. Тя го уверява, че е ползвала още първия удобен случай, за да направи признание. Доверява му, че Отто пръска косата си със спрей и ползва парфюм. Плачейки, му се кълне, че никъде и никога не е срещала страст като неговата, тяло с приятни пропорции като неговите, такава грациозност, такъв хъс и злост, толкова много мъжественост. Тогава, защо…? Но тя е заспала. Дишането й е станало дълбоко и равномерно. Той притиска отпуснатото й тяло до своето, дарявайки с прошка заспалата й душа. Отдалечаващ се камион стряска смълчаната утихнала нощ. След заглъхващия шум остава само напрегната тишина. Той разсъждава. Джоан го е изоставила точно пред прага на пълното удовлетворение. Нейното признание изглежда все още някак недовършено. Лунният циферблат на електрическия часовник показва три. Той се обръща, потупва възглавницата си, не може да намери място на ръцете си, отново се обръща, и сякаш решава да слезе долу за чаша мляко.
За негова изненада кухнята е ярко осветена, а Джоан е на линолеума, върху пода, облечена в своето трико. Той стои изумен, докато, тя ведро кръстосва краката си в поза „Лотос“. Той отново я пита за инструктора по йога:
— Ами, не считах, че трябва да се брои, след като това е част от упражнението. Идеята, скъпи, е духът и тялото да се слеят в едно. Това е „Пранаяма“ — контрол върху дишането. — Величествено тя запушва едната от ноздрите си и бавно вдишва, след което запушва другата и издишва. Ръцете й се връщат върху коленете, с дланите нагоре. Тя се усмихва: — Това е много приятно. Нарича се „Усукване“ — Тя застава в нова поза. Еластичните мускули под черната материя започват гъвкаво да се движат. — Уф, за малко да забравя да ти кажа — спах и с Хари Саксън.
— Джоан, не. Колко пъти?
— Когато на него му се искаше. Излизахме навън и отивахме зад спортната площадка. О, тоя божествен мирис на детелини.
— Но, мила, защо?
Усмихвайки се, тя брои наум секундите в тази поза.
— Знаеш защо. Той настояваше. Много е трудно, когато мъжете настояват — нали не трябва да се наранява мъжката им природа. Във всяко нещо има хармония.
— А Фреди Ветър? Ти ме излъга за Фреди, нали?
— Ей, тази поза е чудесна за мускулите на гърлото. Нарича се „Лъвът“. Няма да се смееш. — Тя коленичи, прилепяйки ханша до петите си, и накланя назад глава, като от отворената й уста се подава езикът й, сякаш с него се опитва да докосне тавана. Въпреки това, продължава да говори: — Цялата теория е, че ние държим главите си прекалено нависоко и до мозъка не може да достига достатъчно кръв.
Гърдите започват да го стягат. Той изцежда от тях плачлив вопъл:
— Кажи ми за всичките!