Тайнственият остров
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Петров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайнственият остров». Краткое содержание книги:
За щастие „Тайнственият остров“ е и още нещо, несрещано твърде често в литературата с напрегнат, приключенски сюжет — това е книга, която облагородява. А чудесната вяра във възможностите на човека, просветеният хуманизъм на героите и неповторимата атмосфера на „Острова“ я обричат на незабравимост.
„Тайнственият остров“ е уникална, защото е едновременно много неща: и приключенска литература, и утопия, и робинзониада, и научно-техническа фантастика, и химн на човешкия труд и творчески възможности, дори истински „екшън“ на моменти или пък криминална литература с интелектуални загадки „а ла Агата Кристи“; понякога се превръща дори в морско-пиратски роман, а през цялото време е и нещо много рядко — чаровен модел на цялата еволюция на човека, от каменните оръдия, първия огън и първите опитомени животни и растения, до телеграфа и Библията. Само че еволюция не за 2 милиона години, а събрана само в две-три.
Може би някои от „по-техническите“ романи на Верн, като „Пътуване до Луната“ или „Капитан Немо“, да имат доста остарели елементи. Не и „Тайнственият остров“. Това е книгата, с която Жул Верн пресече целия XX век и уверено навлиза в XXI. Прочетете я сега. И отново я прочетете след 20 години — да кажем, в 2013-та — може би заедно с вашия син или внук. И ще се убедите, че е така.
Ако не сте съгласни — пишете ни да ви я сменим.
Библиотека СВЕТОВНА ФАНТАСТИКА тогава ще ви предлага вече най-доброто от двадесет и първото столетие.
— Щом Сайръс казва! — отвърна дописникът.
Но инженерът беше излязъл вече от Комините и Пенкроф се приготви за лов на тюлени, без да получи друго обяснение.
Скоро Сайръс Смит, Хърбърт, Джедеон Спилет, Наб и морякът се събраха на брега, там, където протокът можеше да се преброди при отлив. Сега отливът беше най-голям и ловците преминаха протока, като се измокриха само до колене.
Сайръс Смит стъпваше за пръв път на островчето, а другарите му за втори път — нали там ги изхвърли най-напред балонът.
Към края на островчето се виждаха грамадни черни точки, които плуваха на повърхността, сякаш плаващи скали.
Това бяха земноводните, които те искаха да уловят. Трябваше да ги причакат на брега, защото с тесните си опашки, с гладката си и прилепнала козина, с вретеновидните си тела тия тюлени бяха превъзходни плувци и човек мъчно можеше да се справи с тях в морето, а на сухо късите им перести крака им дават възможност само да се движат едва-едва.
Пенкроф знаеше привичките на тия земноводни и посъветва да ги изчакат да се излегнат върху пясъка на припек, където скоро щяха да потънат в дълбок сън. Тогава щяха да ги заобиколят така, че да пресекат пътя им, а после да ги ударят по ноздрите.
И ловците се прикриха зад крайбрежните скали и зачакаха мълчаливо.
Измина цял час, докато тюлените се проснаха на пясъка. Бяха шест. Тогава Пенкроф и Хърбърт се откъснаха от скалите, за да заобиколят носа на островчето, да излязат насреща им откъм морето и да им пресекат пътя. В това време Сайръс Смит, Джедеон Спилет и Наб пълзяха край скалите и се промъкнаха към бъдещото полесражение.
Изведнъж изникна високият ръст на моряка. Пенкроф нададе вик. Инженерът и двамата му другари се спуснаха бързо между тюлените и морето. Две от тия животни, ударени здравата, лежаха мъртви на пясъка, но другите успяха да се дотътрят до морето и да отплуват.
— Ето необходимите тюлени, господин Сайръс! — каза морякът, като пристъпи към инженера.
— Добре — отговори Сайръс Смит. — Ще си направим от тях ковашки мехове!
— Ковашки мехове ли! — зачуди се Пенкроф. — Ех, това се казва честити тюлени!
И действително необходим беше мях за преработване на рудата и инженерът смяташе да го направи от кожата на тия земноводни.
Морякът и негърът одраха ловко земноводните и след три часа Сайръс Смит разполагаше с две тюленови кожи, които смяташе да използва така, без никакво щавене.
Преселниците трябваше да почакат морето да се отдръпне, минаха протока и се прибраха в Комините.
Не беше лека работа да обтегнат кожите на дървени рамки така, че да останат изпънати, и да ги зашият с треви, за да издишат колкото се може по-малко. Трябваше да се залавят на няколко пъти. Сайръс Смит имаше на разположение само две стоманени остриета от гердана на Топ, но беше толкова сръчен, а и неговите другари му помагаха така умело, че след три дни съоръженията на малката колония се увеличиха с един мях, определен да вкарва въздух в рудата, когато тя бъде подложена на висока температура.
„Металургичният период“, както го нарече дописникът в записките си, започна на 20 април рано сутринта.
Тръгнаха към Якамарската гора, пресякоха я косо от югоизток на северозапад през най-непроходимата й част. Трябваше да си пробиват път, който впоследствие щеше да бъде най-прекият от възвишение Обзор до планината Франклин.
Топ, зает предимно с животните, тичаше през треви и шубраци и дигаше какъвто дивеч му попадне. Хърбърт и Джедеон Спилет убиха със стрели две кенгура и едно животно, което приличаше много на таралеж или на мравояд: на таралеж, защото се свиваше на топка и имаше бодли, а на мравояд, защото имаше остри нокти, дълга и тясна муцуна, която завършваше с клюн, и еластичен език с дребни бодли, за да може да задържа насекомите.
— А като го сложим в гърнето, на какво ще прилича? — запита простичко Пенкроф.
— На вкусно парче говеждо — отвърна Хърбърт.
— Какво по-хубаво от това — заяви морякът.
По пътя забелязаха няколко глигана, които въобще не търсеха да нападнат преселниците, и нямаше изгледи да срещнат опасни хищници, когато на Джедеон Спилет му се стори, че вижда в един гъст храст на няколко крачки от себе си, сред долните клони на едно дърво, някакво животно, което взе за мечка, и започна да го рисува най-спокойно. За голямо щастие на Джедеон Спилет въпросното животно не беше от опасната порода на дланоходните. То беше чисто и просто кула, по-известно под името ленивец, голямо колкото куче, с остра и мръсна наглед козина и с много здрави нокти, което му позволяваше да се катери по дърветата и да се храни там с листа.