Като пепел във вихъра
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Зонимир Панчевски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като пепел във вихъра». Краткое содержание книги:
Дъждът неспирно се изливаше върху града. В събота слънцето се беше показало за малко, сякаш небето щеше да се проясни, но след това гъстите сутрешни мъгли се сключиха отново и се изляха в пороен дъжд. Оловносивото небе тегнеше върху покривите, а павираните улици се превърнаха в кални потоци.
През цялата седмица Алена се беше съсипвала от работа, за да лъсне безупречно лазарета. Тя доволна огледа творението си. Всичко лъщеше и блестеше от чистота. Но тогава се сети, че мраморният под със светлите жилки в преддверието е затънал в мръсотия. Без да мисли много, тя се залови за работа.
Когато след дълго миене и търкане най-сетне й се беше удало да възвърне първоначалния блясък на мраморния под, голямата входна врата внезапно се отвори с трясък. Алена беше грубо блъсната встрани; тя се подхлъзна върху парцала за миене и тупна тежко на задните си части. С високомерно изражение покрай нея премина Жак Дюбоне. Той изобщо не обърна внимание, че калните му ботуши оставяха мръсни следи върху лъщящия под. Почти беше отминал Ал, когато се обърна и запита със заповеднически тон: „Къде е докт…“ Последната дума увисна на езика му, защото парцалът за миене го плесна през лицето и се уви около главата му. С едно движение той смъкна гнусната дрипа. Мръсната вода беше напоила дрехите му от горе до долу. Пуфтейки и плюейки, той плъзна ръка под палтото си и със светкавично движение извади тънък, дълъг сгъваем нож.
Алена отстъпи назад. Все още държеше кофата в ръка. При вида на мъжа тя неволно се разкиска. Но в този миг две черни ръце внезапно я приклещиха отзад. Тя се опита да се освободи, като риташе силно и при това избълва куп неприлични, гневни слова, които биха накарали дори някой хамалин да почервенее от срам. Нанасяше удари с ръце и крака около себе си, докато Жак Дюбоне се приближаваше бавно с извадено острие на ножа. Лицето му беше изкривено в грозна гримаса.
— Стой! Какво става там! — извика Коул откъм стълбите и с бързи крачки се приближи към тях. Той тъкмо се канеше да напусне лазарета и беше облечен в парадна униформа. Дюбоне побърза да скрие ножа. Черният обаче не даваше никакви признаци, че ще отпусне клещите. Ръцете на Алена бяха като парализирани от неотслабващата му хватка. Кофата се изплъзна от ръката й и се търколи с трясък по пода. Коул застана непосредствено пред тях.
— Пускай! — нареди той.
Черният го гледаше втренчено, без да се подчини. Коул постави ръка върху кобура си, но в този миг Дюбоне изрече бързо няколко думи на език, неразбираем за Алена. Огромният мъжага се ухили и разтвори ръце. Алена падна тежко на пода. Болезнен вик се изтръгна от нея, тя с мъка си пое въздух. Очите на Дюбоне се присвиха в тесни процепи, когато я погледна по-отблизо.
— Познавам те от парахода! — изсъска той. — С теб имаме да си поприказваме още. Почакай само!
Алена с мъка се изправи на крака. Дюбоне свали подгизналата си връхна дреха.
— Виждате ли? Аз съм ранен, капитане! Дошъл съм тук, защото се нуждая от лекарска помощ, а този нещастен малък кучи…! — Той прекъсна изречението си, защото Алена се стрелна към него със свит юмрук, но Коул успя да я хване тъкмо на време отзад за панталона. При това той вероятно я беше ощипал, защото тя изписка болезнено и се опита да се освободи с всички сили.
Но Коул я беше хванал здраво и я дръпна назад.
— Ти си тук, за да чистиш! Виж само какво си сторил!
— А вие какво смятате, че правех, когато влезе онова глупаво магаре! Не можеше ли поне да си изтрие краката?
Един бърз поглед към преддверието подсказа на Коул, че възмущението на Ал не беше съвсем безпочвено. Но като лекар той трябваше да се погрижи преди всичко за болния.
— Дайте да видя! — Той дръпна окървавения ръкав нагоре и погледна ризата.
— Но това ми прилича на удар от сабя! — учуди се той и погледна отвисоко дребния мъж. — Къде ви раниха?
— А! — каза Жак Дюбоне и махна с ръка. — Купих една къща извън града. Някоя си госпожа Хоутърн не можела да си плати дълговете. Жената не искаше да напусне къщата, шерифът също не можа да се справи с нея. И така, отидох лично. Когато исках да й връча заповедта за напускане, тя внезапно извади сабя иззад гърба си и ме клъцна. Сега шерифът ще трябва да я арестува. — Той се засмя злорадо. — Добре я наредих оная вещица!
— Проклет главорез! — избухна Алена, но един остър поглед на Коул я накара да млъкне.
— Точно се канех да си вървя — каза ядосано Коул. — Но няколко минути мога да отделя. Елате, ще ви почистя раната и ще сложа малко йод. Порязването не е дълбоко. Една по-стегната превръзка ще е достатъчна.
Алена побърза да се заеме с отстраняването на следите от случката. Когато свърши, тя събра инвентара си и си взе шапката. Капитан Лейтимър вече твърде често обещаваше да прилага възпитателни мерки. По-добре да не му се мярка пред очите и да не го предизвиква.