Моята тайна война (Спомени на съветския разузнавач)
- Автор: Филби Ким
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Ненчев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Моята тайна война (Спомени на съветския разузнавач)». Краткое содержание книги:
„Това издание запазва основната канава на повествованието публикувано преди години на Запад и в някои социалистически страни.“ (Из предговора на О. Кедров към съветското издание от 1980 година.)
Стивънсън, както и много други, разбираше, че създаването на такава служба в САЩ е неизбежно. Размишлявайки за най-близкото бъдеще, той дойде до извода, че за англичаните ще е по-изгодно, да влязат в действие при полагането на основите. Предлагайки своевременно своята помощ, англичаните сами ще заслужат правото да получават в замяна разузнавателна информация, която, както можеше да се очаква, щеше да бликне като поток благодарение на богатите ресурси на САЩ. Това откриваше възможност да се получава информация и чрез посолствата на Съединените щати в страните, където Англия вече нямаше свои представителства, например като вишистка Франция, балканските страни и дори самата Германия. Като истински деец на високия полет Стивънсън не беше свикнал да се разменя за дреболии. Той съумя да предизвика интерес към това и у самия Рузвелт и да убеди президента, че той. Стивънсън, и тези, които го поддържат, а именно УСО, МИ-5 и СИС, имат голям опит, който могат да споделят. По такъв начин, когато се роди Управлението за стратегически служби (УСС) начело с генерал Донъвън, на най-високо равнище вече се предвиждаше тясно сътрудничество с англичаните. Покри ли си разноските по време на войната замяната на английския опит срещу американските ресурси, остава въпрос. Няма съмнение обаче, че сътрудничеството в края на краищата постави английските служби в положение на по-младши партньори. И това положение остана печален факт в продължение на много години. Когато по-късно ЦРУ обвърза правителството на САЩ с най-глупави задължения по отношение на Нго Дин Днем и стана обект за насмешки след събитията в залива Кочинос, на СИС й остана само без-помощно да разпери ръце.
Към дейността на Стивънсън в Съединените щати доста неприязнено се отнесе Едгър Хувър. Скритият намек на Стивънсън за това, че ФБР е неспособно да се справи със саботажите на американска територия, дълбоко засегна Хувър, отличаващ се с изключителна суетност. Хувър изпадна в ярост, когато главорезите на Стивънсън набиваха или напиваха екипажите на корабите, които доставяха стоки в страните на оста. Но истинската причина за подозрителността и възмущението на Хувър, от които той така и не се избави, беше обстоятелството, че Стивънсън водеше политическа игра в неговата собствена бащиния и я водеше доста умело. Хувър предвиди, че създаването на УСС ще го въвлече в безкрайни юридически спорове. УСС ще си съперничи с ФБР при разпределянето на федералните фондове. То ще ликвидира монопола на ФБР върху разследванията. Създаването на това учреждение беше единственото сериозно поражение, което Хувър претърпя в своята политическа кариера. Той никога не прости на Стивънсън ролята на акушерка и бавачка при появата на УСС.
Приетите на високо равнище решения постепенно достигнаха и до Сънт Олбънз. Първият гост в пета секция на СИС от САЩ, някой си Кимбол от ФБР, пристигна наскоро след събитията, в Пърл Харбър. Кимбол изстрелваше думите като картечница, обвинявайки военноморския флот, армията, Държавния департамент и Белия дом в игнориране на предупреждението на ФБР за опасност от нападение на японците. Истинската цел на неговото посещение (покрай необвързаните разговори) беше да обяви, че Хувър е решил да назначи в Лондон под формата на аташе по юридическите въпроси към Посолството на САЩ един офицер за свръзка за сътрудничество с МИ-5 и СИС. След отпътуването на Кимбол Каугил говореше с насмешка, че Хувър очевидно има намерение да изиграе Стивънсън. С основание Каугил смяташе Хувър за един от тези вредни дейци, които използуват разузнаването като стъпало за постигане на своите политически цели. Каугил предупреждаваше, че трябва да се отнасят много подозрително към всяко предложенне па Хувър, а даже и съвсем да го отхвърля. За мене беше трудно да запазя лоялно отношение към Каугил, когато се появи първият пратеник на Хувър. Това се оказа Артър Търнстън, извънредно компетентен човек, с когото беше много полезно да се работи. Аз имах пълно основание да поддържам с него добри отношения и той с радост обменяше с мене контрабандна информация. Търнстън беше твърде умен, за да остане дълго при Хувър, и скоро предпочете политическите джунгли на Индиана.
УСС не изоставаше от ФБР. След предварителните преговори на високо равнище с Донъвън, Брус и други към нас назначиха не голяма група за свръзка. Възглави я Нормън Пирсън, поет от университета Йейл. Общителен момък с непресъхващ запас от анекдоти, Пирсън се отнасяше с нескривана ирония към своята организация и я наричаше „Уха, Страшен Секс“. Всички имаха смътна представа за нашата професия и не пропускаха случай дя заявят, че са дошли да се учат. Външно аз твърде бавно усвоявах тайната на междуведомствената политика, затова много се учудих, когато видях какво доверие оказва Каугил на американците. Той им предостави възможност свободно да ползуват делата на секцията, включително и материалите от ра-диозасичането, въпреки че ФБР ги даваше неохотно, и то само в твърде осакатен вид. Трудно беше да се разбере защо англичаните отказваха информация на такава професионална организация като ФБР, а в същото време щедро я представяха на хора, които самият Пирсън наричаше „шепа дилетанти и безделници“.