Обектът на престъплението
- Автор: Еберхарт Майкъл
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обектът на престъплението». Краткое содержание книги:
Видя Картър да мъкне към лодката каса уиски. Беше напуснал фирмата преди Шон да постъпи в нея, но двамата се бяха срещали по най-различни поводи — коледни празненства, професионални семинари, светски събития. Макар и да беше само с пет години по-млад от Спан, Картър Робинсън не изглеждаше и на половината от възрастта си.
Поддържаше външния си вид срещу много пари, а коремът му все още бе плосък благодарение на Нюпортския атлетически клуб, който посещаваше ежедневно.
— Шон, как си, приятелю! — изрева той, когато го видя и остави на земята касата уиски.
— Благодаря, добре — отговори Шон и стисна ръката му.
— Аз не мога да се оплача, а и да се оплача, няма кой да ме чуе — разсмя се Картър и тупна Шон по рамото. Макар и да не беше от едрите, смехът му беше гръмогласен, а по олюляването му с касата уиски в ръце, можеше да се съди, че сериозно е намалил съдържанието на някоя бутилка с четирийсетградусов алкохол. Все пак, както и много други познати на Шон адвокати, Картър се справяше с пиенето със същата увереност, с която отблъскваше атаките в съда.
— Къде се губиш? Купонът започва. Почти сме готови за отплаване.
Шон знаеше, че Картър ще иска тази вечер да направи своя тур за овации в залива и се радваше, че не го изпусна.
— Не мога да се оправя — каза той.
— Какво? — Картър вдигна ръце, сякаш го бяха обидили.
Шон отвори малката портичка, за да мине домакинът му.
— Делото „Чад Къртис“ ме влудява.
— Колко мразя криминалните адвокати! — засмя се Картър. — Вечно са сериозни. Трябва да се занимаваш с фирмени дела като мен. Ще печелиш щури пари, само за да прехвърляш документи.
— Тъкмо затова се занимавам с криминални дела — възрази Шон и махна косата от челото си. — Мразя бумащината.
Картър сви рамене.
— А как е Джонатан?
Качиха се на кея. Тъмносинята вода се виждаше в процепите между бялобоядисаните дъски.
— Добре е. Все още идва на работа в шест и четирийсет и пет и си тръгва по тъмно.
— Някои неща никога не се променят, нали? — Картър остави касата с уиски на кея и се обърна към Шон. — Момче, и през ум не би ми минало, че ще ти позволи да се заемеш с това дело. Тази скръндза!
— Той не ми позволи — отбеляза Шон.
Картър го изгледа учудено.
— Нали ми каза, че си се заел?
— Напуснах фирмата.
— О, разбирам — поклати глава Картър. — Е, „Спан, Макгроу и Нюсъм“ и без това не е място за адвокат по криминални дела. — Той улови Шон за ръката и изведнъж стана сериозен. Алкохолът подхвърляше мислите му насам-натам като хвърчило без опашка. — Съжалявам — добави той с тържествен тон, — но трябва да ти го кажа. Бих се радвал, ако клиентът ти прекара най-добрите години от живота си в „Сан Куентин“.
Робин беше свястно момиче.
Шон се изненада, че дори и такъв опитен адвокат е готов да обяви някого за виновен само въз основа на слуховете, пуснати в пресата и клюките в града.
— Сигурен съм, че Робин е била свястно момиче — каза Шон. — Искам да поговорим за нея, когато имаш време тази вечер.
— С радост ще ти помогна с каквото мога, но честно да ти кажа, мисля, че си губиш времето. Всъщност не познавах Робин много добре. Виждах я само в кантората. Понякога се отбиваше тук, когато с Кари бяха съученички, но оттогава не е идвала.
Шон трудно би повярвал, ако не бе виждал как съдружниците в „Спан, Макгроу и Нюсъм“ се отнасяха към секретарките и чиновниците, а дори и към някои от адвокатите — все едно че бяха част от мебелировката.
— Беше секретарка на Кари. Трябва да говориш с нея.
— Вече го направих.
— Е, и?
— Не беше много отзивчива.
— Опитай пак. Шокът от убийството вече е преминал и може би ще се съгласи да поговорите.
— Да, може би — кимна Шон, но знаеше, че е безполезно да опитва.
Още в началото на кариерата си бе разбрал, че обвиняемите и свидетелите често променят решенията си. Понякога това се дължеше на объркване — куршумите, забиващи се в плътта със свръхзвукова скорост, сирените, изтезаващи тъпанчетата на ушите им, щракането на белезниците, озъбените стоманени челюсти на присъдата, перспективата да прекарат в затвора повече време, отколкото са живели преди това.
Но беше готов да се обзаложи на всичко, че Кари Робинсън не би променила своето — още в самото начало бе приел като неизбежна даденост, че ще може да разговаря с нея само в качеството й на свидетел на обвинението в съдебната зала.
Картър отново вдигна касата с уиски.
— Е, стига сме говорили за работа. Време е да се повеселим. — Смехът отново се върна на лицето му.