Третият (или Реквием за един убиец)
- Автор: Данева Никол
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третият (или Реквием за един убиец)». Краткое содержание книги:
Действието в романа „Третият“ е развито по законите на жанра. Напрежението непрекъснато се покачва, а личността на убиеца става ясна едва накрая след редица обрати. Паралелно се изследват причините, предизвикали прелом в душата на един иначе много интелигентен и надарен човек. Търсят се корените на неговата сексуална извратеност, довели го до насилие, изследва се затъването му в кризата на едиповия комплекс. Внушава се огромната роля на семейството и особено на майката за формирането на психиката на детето, третия член в съюза, създаден от един мъж и една жена. Действието е динамично, зримо, като на филмова лента, но без кървави сцени.
Читателят, който търси леко, остросюжетно четиво, няма да бъде разочарован. В романа има и комични ситуации, и лек нюанс на мистика. Това е роман за чудесата, които прави любовта, ако я пуснем в сърцата си, и за тъмните бездни на ада, които се отприщват в душата на човек, лишен от обич.
На нея никога не би могъл да причини болка! Със знойното си тяло и непорочно лице тя бе самото съвършенство, а той единствен би могъл да я оцени така, както тя наистина заслужаваше. С негодувание наблюдаваше фамилиарното отношение на приятелите й към нея. Не виждаха ли чудото пред себе си?! Когато стане негова, той ще й даде цялата нежност и преданост на света. Ще бъде неин закрилник и пазител. Ще я огради от чуждите мръсни погледи, ще я защити от похотливите им мисли. Тя ще бъде само негова. Ще изпие тялото й с целувки — от пръстите на краката до тъй беззащитното местенце зад ухото. Ще сложи ръце на щедрата й гръд и ще пие от нея до самозабвение… Тялото й ще гори и ще се извива под неговите ласки. О, той си представяше как тя ще трепти като струна в ръцете му, ще стене и ще го призовава… После ще влезе бавно в нея и ще я люлее в прегръдките си, докато двамата не се задъхат от въртележката на горещата си страст, тогава заедно ще избухнат в космическата експлозия…
С нея никога няма да му се случи това, което стана при срещата със сестра й. Вече имаше обяснение за онази кървава пелена, която се спусна пред очите му. Сърцето му е почувствало измамата! Другата бе порочна и в очите й имаше огън, който събуди в кръвта му древния зов на ловеца. Тя се съпротивляваше и той усети как се опиянява от жаждата да разкъса плътта й, да я подчини на волята си, да я пречупи… И тя си го получи. Тя бе наказана за своето безсрамие. Тя бе само бледо копие на неговата тъй съвършена богиня. Никой няма право да прилича на нея! Той трябва да накаже, трябва да унищожи всички, дръзнали да й подражават! Твърде много несполучливи нейни копия има напоследък…
Таксито пътуваше по заснежена София към тихия краен квартал, където се намираше кабелната телевизия. От болницата Магдалена тръгна към къщи, но по пътя промени намерението си. Реши да разпита Виктор за гостуването им при този Наско. И ако му е колега от телевизията, да се срещне и с него. На пропуска каза, че идва във връзка с новогодишната програма и че има среща с инженер Виктор Христов. Човекът от охраната се свърза с него и той потвърди думите й, въпреки че навярно е бил изненадан. Магдалена знаеше, че няма да посмее да й откаже, защото се познаваха отдавна.
Срещнаха се в малкото барче на втория етаж. Виктор й се видя още по-уморен и изнервен.
— Страшно много работа имаме. Защо не се обади предварително, можеше да не ме откриеш. Допреди малко бях из центъра, трябваше спешно да намеря един кабел… Едната тарга прави номера, матроксите са забити догоре, а имаме още толкова материал да качваме…
— Съжалявам, няма да ти губя времето, само ми кажи за оная вечер с Мария. Кой е този Наско, къде живее…
— Маги, казах ти, всичко си беше напълно нормално! Пък ако на полицията й трябва информация, ще им разкажа всичко с подробности. Съжалявам, душице, ама наистина нямам време! Нищо интересно не е станало, което да трябва да ти разказвам! — Виктор нервно запали цигара и махна с ръка на свой колега, че скоро ще дойде.
— А това да е твое?
Кой знае защо Магдалена отново измъкна от джоба на дънките си календарчето. Като идваше насам, нямаше никакво намерение да го пита за него, то най-вероятно принадлежеше на Мария. Може би Виктор й се видя прекалено раздразнителен и уклончив в отговорите си. Може би подсъзнателно търсеше начин да го провокира.
— Какво е това? — той го взе и го повъртя в ръцете си. — Пак ли онуй календарче? Не, не е мое.
— А да си го виждал по-рано? Нещо да ти говори?
— Ти ще ме побъркаш! Някакво си календарче! Защо трябва да ми говори нещо? Откъде го имаш? — той изглеждаше наистина изненадан. Впрочем може и да се преструваше. Нима очакваше признание? Магдалена изведнъж съвсем ясно разбра, че вътрешно отдавна е била убедена — то принадлежи на убиеца. Този, който е чел реферата на Мария, е забравил в него тази своя вещ. Затова папката се е търкаляла до нея — тя е имала среща точно с психаря, когото е описала! Затова онзи псевдодоктор ровеше в папката!
— Маги, чуваш ли ме? Зле ли ти е? — Виктор загрижено се взираше в нея. — Искаш ли нещо — вода? Или водка?
— Не, не! — Тя се пресегна и си прибра безценното доказателство. Ще трябва да го покаже на капитана, реши Магдалена и се накани да става. — Аз ще тръгвам, май наистина идвам в неудобен момент… Благодаря ти…