Третият (или Реквием за един убиец)
- Автор: Данева Никол
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третият (или Реквием за един убиец)». Краткое содержание книги:
Действието в романа „Третият“ е развито по законите на жанра. Напрежението непрекъснато се покачва, а личността на убиеца става ясна едва накрая след редица обрати. Паралелно се изследват причините, предизвикали прелом в душата на един иначе много интелигентен и надарен човек. Търсят се корените на неговата сексуална извратеност, довели го до насилие, изследва се затъването му в кризата на едиповия комплекс. Внушава се огромната роля на семейството и особено на майката за формирането на психиката на детето, третия член в съюза, създаден от един мъж и една жена. Действието е динамично, зримо, като на филмова лента, но без кървави сцени.
Читателят, който търси леко, остросюжетно четиво, няма да бъде разочарован. В романа има и комични ситуации, и лек нюанс на мистика. Това е роман за чудесата, които прави любовта, ако я пуснем в сърцата си, и за тъмните бездни на ада, които се отприщват в душата на човек, лишен от обич.
— Извинете, вие ли сте инженер Христов? — до масата им се приближи нисък, слабичък младеж.
— Да… — обърна се към него Виктор.
— Лейтенант Гаврилов! — отсечено се представи новодошлият и тикна под носа на Виктор служебната си карта. Държеше я малко неудобно, забеляза Магдалена — явно беше съвсем новак. Ако искаше да я види по-добре, Виктор трябваше да се наведе, което той и направи. Навярно бе изненадан и търсеше отсрочка да си посъбере мислите, досети се с леко злорадство тя. Нали току-що го разпитваше къде е водил Мария и той все извърташе… Сега вече ще трябва да отговори на въпросите на този лейтенант! Но това, което последва, я изуми. Изпълнен с достойнство, с важно изражение на лицето лейтенант Гаврилов се пресегна и оскуба Виктор! След което извади един плик и прибра плячката си. Като видя ококореното изражение на сащисания Виктор, Магдалена се разсмя с пълен глас. Откакто бе разбрала за нападението над сестра си, това бе първият момент, в който се смееше. Ситуацията бе толкова невероятна, че дори не се самоупрекна.
— Ама вие какво си позволявате!? Как смеете?! Ще се оплача на началника ви! — лютеше се Виктор, почервенял от гняв. Друг би се разпсувал, би преминал на „ти“, но доброто възпитание си казваше думата. А и присъствието на Магдалена явно го спираше да бъде по-рязък.
— Добре, ваше право е — спокойно му отвърна лейтенантът и седна на масата. — Сега, ако обичате, искам да ми отговорите на някои въпроси…
— На никакви въпроси няма да отговарям! Това е безобразие! — от околните маси хората се бяха обърнали и ги наблюдаваха. — Ей сега ще извикам колегите да ви зададат на вас някои въпроси!… Жоре, повикай някой от репортерите с една камера, моля те! Още тази вечер ще го пуснем по новините! Ти видя ли какво направи този, този… — в яда си той не можеше да подбере думата и чак беше скочил от възмущение.
— Съветвам ви да не привличате толкова внимание, господин Христов! — тихо и с твърд тон го прекъсна лейтенантът. — Знаем достатъчно за вас. И мога да ви кажа, че не е във ваш интерес да затруднявате следствието. Няма да ви бавя, искам само да ми кажете за срещите си с пострадалата Мария Владова.
— Това разпит ли е? — подозрително го попита Виктор, но все пак седна.
— Не, разбира се, но ако се наложи, ще проведем и разпит. Поведението ви ми се струва съмнително. Вашата реакция…
— По дяволите с обясненията ви! Казвайте си по-бързо въпросите, че бързам, няма вие да вършите моята работа, я! А всички искате телевизия по Нова година… — вече с поукротен тон заяви той, извади цигара и Магдалена забеляза, че пръстите му треперят.
— Аз лично не държа. Разговорът ни обаче е поверителен и ще помоля госпожицата да ни остави.
Лейтенантът се обърна към Магдалена и тя съгледа лек лукав присмех в очите му. Много й се искаше да чуе за какво ще си говорят, но не посмя да възрази. И май не беше моментът да съобщи за календарчето.
Но младокът май блъфираше! И беше факт, че Виктор се стресна! Тук имаше нещо…
След разговора с Магдалена Николай бе сериозно обезпокоен. Никак не му харесваше визитата на непознатия в болницата при пострадалото момиче. Ако това бе убиецът, явно е решил да отстрани единствената все още жива свидетелка. Но защо не бе извършил това, за което с толкова риск бе дошъл? Вярно, Магдалена неочаквано се е появила, но той досега бе доказал способността си да действа хладнокръвно, какво му е струвало да я зашемети и да довърши останалото? Явно някакво непредвидено обстоятелство го е спряло. Ако това бе Пианиста, значи се е активизирал и от него може да се очаква всичко в най-близките часове. Едва ли ще се откаже доброволно от намеренията си. Ще трябва да бъде изготвено искане за охрана на болната. Питона никак няма да е доволен…
Интересно, какво ли е успял да свърши Димитър? Той трябваше да проведе няколко важни срещи, за които даде много точни предварителни оценки. Беше толкова ентусиазиран, говореше за някаква негова страхотна идея, но не пожела да я обсъди. Нисичък и пъргав, той приличаше на въодушевена маймунка, открила начин да получава повече лакомства, като прави забавен номер. Николай се усмихна. Имаше нещо безкрайно симпатично в новия му помощник. В неговата възторженост той предусещаше любов към тежката им работа, а точната му мисъл даваше залог за бъдещо успешно развитие. Но същевременно се опасяваше да не се пречупи при първите несполуки, които, рано или късно, щяха да дойдат…
Николай се прибираше към управлението след среща с приятелите на близначките. Бе ги извикал в „Арките“, за да се запознае с обстановката там. Не успя да се види със собственика на заведението, тъй като основната му работа била в някаква американска софтуерна фирма, но се запозна с бармана Веско, който много добре познаваше компанията и даде само добри мнения за младежите. Дойдоха няколко съученици и приятели на близначките, сред които и Елена. Но Виктор, когото искаше непременно да види, тъй като упорито бе търсил момичето предните дни, се извини с много работа. Точно преди Нова година в телевизията не можели дъх да си поемат, а и с компютрите имали проблеми — както винаги се разваляли в най-неподходящото време, а пък в момента го търсели и от входа, тъй като имал посетител… Каза му, че ще трябва да го посети в дома му или в службата, той да определи къде ще му е по-неприятно.