Безсмъртие в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Безсмъртие в смъртта». Краткое содержание книги:
— Готово. — Ирландецът извади комуникатора си. — Ако е взела такси или частно транспортно средство, ще го открием само за няколко часа.
— Прекрасно. Надявам се да разберем дали е била сама или е била придружавана от някого.
По обяд в клуб „Зигзаг“ беше относително спокойно — там оживлението настъпваше нощем. През деня тук идваха предимно туристи или забързани чиновници, които не обръщаха внимание на мизерната обстановка и на лошото обслужване. Клубът напомняше луна парк, който нощем прилича на магическо кътче, а на дневна светлина се забелязва колко износено и грозно е всичко наоколо. И все пак в него имаше някаква тайнственост, която привличаше тълпи от мечтатели.
Разнасяше се тиха музика, която с падането на нощта ставаше оглушителна. Залата беше на две нива, имаше пет бара и два въртящи се дансинга, задействащи се точно в девет вечерта. Сега бяха неподвижни, а върху отлично почистения под личаха само вдлъбнатините, оставени от краката на безбройните нощни посетители.
Обедното меню се състоеше само от сандвичи и салати, носещи имената на мъртви крале и кралици на рока. Специалитетът на деня бе сандвич с фъстъчено масло и банан, наречен „Елвис“, и салата от корени на мексиканско растение и кромид лук, наречена „Джоплин“.
Ив се настани заедно с Фийни на първия бар, поръча си кафе и преценяващо огледа барманката. Още при влизането си беше забелязала, че тук обслужващият персонал се състои само от хора, нямаше нито един дроид.
— Случва ли се да работиш нощна смяна? — Обърна се Ив към жената.
— Не. Обслужвам бара само през деня. — Тя постави чашата с кафе пред Ив. Беше наперена и доста хубавичка. Повече й подхождаше да рекламира здравословна храна, вместо да поднася напитки в някакъв клуб.
— Познаваш ли някого от нощната смяна, който забелязва какви хора посещават заведението и запомня лицата им?
— Колегите ми се стараят да не запомнят никого.
Ив извади значката си и я постави на бара.
— Мислиш ли, че това ще опресни паметта им?
— Едва ли. — Барманката вдигна рамене. — Слушайте, това е почтено заведение. Имам малко дете, затова обслужвам бара само денем и съм доста придирчива при избора на работно място. Преди да постъпя тук, направих обстойно проучване и установих, че всичко е наред. Нима не забелязвате, че обслужващият персонал се състои от хора, не от дроиди, които вместо сърца имат чипове? Понякога положението става напечено, но Денис — така се казва собственикът — успява да държи нещата под контрол.
— Къде мога да го намеря?
— Канцеларията му е хей там, зад първия бар, по витата стълба.
— Слушай, Далас, можехме да хапнем нещо — с плачлив тон заяви Фийни. — Мисля, че си струва да изям един „Мик Джагър“.
— Поръчай си го.
Това ниво на заведението не работеше, но очевидно някой беше уведомил Денис, че го търсят. Вратата, скрита зад огледало се отвори и на прага застана слаб мъж с красиво лице. Късата му червеникава брада контрастираше с гарваново черната коса, която обрамчваше плешивото му теме.
— Добре дошли в „Зигзаг“ — промълви той толкова тихо, че сякаш шепнеше. — Има ли някакъв проблем?
— Имаме нужда от помощта ви, господин?…
— Денис. Наричайте ме просто Денис. Многото имена действат… объркващо. — Той ги покани в канцеларията си. Тук обстановката бе съвсем различна от карнавалната пъстрота, която цареше в клуба. Помещението беше обзаведено почти спартански, наоколо цареше катедрална тишина. — Това е моето убежище — заяви Денис, очевидно осъзнаващ контраста. — Заповядайте, седнете.
Ив недоверчиво пристъпи към един наглед неудобен стол с висока облегалка, приседна предпазливо на ръба му и заяви:
— Искаме да проверим показанията на ваша клиентка, която твърди, че снощи е била тук.
— С каква цел?
— Извършваме официално разследване.
— Ясно. — Собственикът се настани зад лъскав пластмасов куб, който му служеше за бюро. — По кое време е била тук?
— Между единайсет и един след полунощ.
— Открий екрана — нареди Денис, при което стената се плъзна встрани и се откри огромен монитор. — Пусни записа, направен от камерите за охрана след двайсет и три часа!
От екрана сякаш изригнаха цветове и звуци и изпълниха канцеларията. Отначало Ив се почувства заслепена, после успя да различи, че това е залата на клуба, гледана отгоре. Веселието беше в разгара си. Младата жена си помисли, че като гледа оттук, човек се чувства като господар на вселената.