Безсмъртие в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Безсмъртие в смъртта». Краткое содержание книги:
Навярно Денис изпитваше точно такова чувство, което прилягаше на вродената му надменност.
Той забеляза реакцията й и заповяда:
— Изключи звука.
Внезапно настъпи тишина. Сега движението на тълпата изглеждаше още по-неестествено. Двойки извиваха тела на двата въртящи се дансинга. Разноцветните прожектори осветяваха лицата им — радостни, напрегнати, лукави. Мъж и жена, седнали на една ъглова маса, се гледаха враждебно, позите им подсказваха, че непознатите се карат. На друга маса двама влюбени си разменяха страстни погледи и нежно се прегръщаха.
В този момент Ив видя Мейвис. Беше сама.
— Можете ли да увеличите изображението? — Тя скочи на крака и посочи лявата част на екрана.
— Разбира се.
Ив намръщено се втренчи в лицето на приятелката си, което сега се виждаше отблизо и съвсем ясно. На дисплея беше изписан часът — 23:45. Под окото на Мейвис ясно личеше огромната синина. А когато извърна глава, за да прогони някакъв натрапник ухажор, Ив забеляза пресните белези по шията й. „Но по лицето й няма нито драскотина!“ — помисли си тя и сърцето й се сви. Светлосинята рокля на Мейвис беше поразкъсана на рамото, но иначе бе непокътната.
Ив наблюдаваше как приятелката й пропъди още двама мъже, после някаква жена. Сетне пресуши питието си и остави чашата редом с двете празни чаши пред себе си. Като стана се олюля, успя да се задържи на крака и с пресиленото достолепие на човек, който е пиян до козирката, с лакти си запробива път сред тълпата. Часът беше 24:18.
— От тази жена ли се интересувате?
— Да речем.
— Изключи видеото — нареди Денис и се усмихна. — Въпросната дама посещава нашия клуб от време на време. По принцип е много общителна, обича да танцува. От време на време изпълнява по някоя песен. Намирам, че притежава необикновен талант и публиката я обожава. Да ви съобщя ли името й?
— Познавам я.
— В такъв случай не мога да ви бъда полезен с нищо повече. — Той стана. — Надявам се, че госпожица Фрийстоун няма сериозни неприятности. Снощи ми се стори доста тъжна.
— Ще ми направите ли копие от този диск? В противен случай ще го изискам по официален път.
Денис повдигна яркочервените си вежди.
— С удоволствие ще ви го предоставя. Компютър, копирай диска. Мога ли да ви помогна с нещо друго?
— Не и в настоящия момент. — Ив взе диска и го пъхна в чантата си. — Благодаря ви за съдействието.
— То е солта на живота — заяви Денис, докато вратата се затваряше с плъзгане зад неканените посетители.
— Странна птица — обяви Фийни.
— Но действа експедитивно. Знаеш ли, може би Мейвис се е сбила с някого, докато е обикаляла из другите клубове. Навярно тогава са издраскали лицето й и са разкъсали роклята й.
— Да, добре. — Фийни я слушаше с половин ухо и очевидно бе твърдо решен да похапне нещо. Спря пред автомата и си поръча сандвич „Джагър“. — Трябва да се храниш. Далас. Не ще издържиш, ако продължаваш да се притесняваш и да се съсипваш от работа, без да слагаш залък в устата си.
— Нищо ми няма. Не съм много наясно с местоположението на клубовете, но ако Мейвис си е втълпила, че трябва да се срещне с Леонардо, замаяното й от алкохола съзнание навярно й е подсказало, че трябва да се движи на югоизток. Да проверим къде би могла да се отбие.
— Добре. Но след малко. — Ирландецът изчака, докато получи поръчания сандвич. Побърза да свали опаковката и докато вървяха към колата, отхапа един залък. — Много е хубаво. Винаги съм си падал по Джагър.
— Странен начин да увековечат името ти — изкоментира Ив и точно се канеше да поиска от компютъра изображение на картата, когато видеотелефонът й изписука. — Резултатите от лабораторните анализи — промърмори тя и се втренчи в екрана. — По дяволите!
— Боже мой, Далас, ужасна каша. — Ирландецът очевидно загуби апетит и пъхна сандвича в джоба си. Двамата мълчаливо впериха погледи в монитора.
Съобщението беше недвусмислено и кратко. Микроскопичните парченца, открити под ноктите на жертвата, бяха от кожата на Мейвис, нейни бяха и отпечатъците върху оръжието, с което е било извършено убийството. Както бе нейна и кръвта, смесена с кръвта на мъртвата на местопрестъплението.
Видеотелефонът отново изписука, този път на екрана се появи лице на мъж.
— Наричам се Джонатан Хартли и съм от прокуратурата, лейтенант Далас.
— Слушам.
— Издадохме заповед за арестуване на Мейвис Фрийстоун, обвинена в непредумишлено убийство. Моля, изчакайте получаването й.