С дъх на скандал
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «С дъх на скандал». Краткое содержание книги:
Двете момчета се изгледаха нерешително. Накрая Ламър промърмори:
— Както кажеш, Нийл.
— Хайде тогава, отпуснете се.
Хъч се обади:
— Татко ми определи вечерен час за следващите няколко седмици. Довиждане.
След като той си тръгна, Нийл опъна ръце високо над главата си и шумно се прозя.
— Старият ме изрита от леглото тази сутрин още преди изгрев. Цял ден ме мързи. — Вдигна бирата и я доизпи наведнъж. — Искаш ли да поиграеш баскетбол или нещо друго?
— Не, аз също, ъ-ъ… трябва да си ходя. — Ламър стана. Играеше си неловко с ципа на якето, пъхна ръце в джобовете, после пак ги извади. — Майка ми ще разбере ли за това, Нийл?
— Защо? — усмихна се ехидно той. — Страх ли те е?
— Да — призна си Ламър и притеснено се засмя.
Нийл го тупна между лопатките на гърба.
— Няма да научи. И какво, ако узнае? Свалил си нещо. Голямо чукане. Не се шегувам.
Изведнъж сграби Ламър за задника и прошепна ласкаво:
— Добре се изпразни, момчето ми. Дяволски се гордея с теб. — Стисна плътта му, преди да го пусне и се засмя по характерния му нахален начин.
Ламър се сбогува и се отправи към стълбището. Високите тавани на къщата го караха да се чувства малък и сякаш в клетка. Спря за секунда, за да нормализира дишането си. Когато се наведе над парапета, усети, че отново обилно се изпотява. Пот бе избила и над горната му устна. Дланите му бяха лепкави и студени.
Той бе изненадан от друго — членът му беше твърд. Много твърд. Приказките за сексуалния му подвиг миналата нощ го бяха възбудили. Не знаеше дали да се радва, или да се отвращава.
6.
Гари Паркър издебна Дона Ди Монро при колата й на ученическия паркинг веднага след звънеца в три и половина. Подозрението му, че го отбягва, се потвърди. Когато го видя, тя почти си изтърва учебниците.
— Гари! З-защо не си на тренировка?
— Искам да говоря с теб, Дона Ди.
— За какво? — Тя метна книгите си на задната седалка и седна зад волана, нетърпелива да тръгне. Гари се пресегна през вратата и извади ключа от таблото.
— Хей, чакай…
— Искам да знам какво става с Джейд.
— Джейд? — повтори тя.
— Джейд. Познаваш Джейд Спери нали? Твоята най-добра приятелка.
— Да-а — каза тя и изражението й изведнъж стана враждебно. — И какво за нея?
— Защо я няма на училище толкова дълго? Какво й се е случило? Всеки път, когато позвъня, майка й казва, че е болна. Джейд изобщо не отговаря. Толкова ли е болна? Виждала ли си я?
— От миналата седмица, не — отговори тя рязко. — Щом майка й казва, че е болна, предполагам, че наистина е така.
— Ти също ли не си разговаряла с нея?
— Не.
— Не мога да повярвам, Дона Ди! Ти си най-добрата й приятелка.
— А ти си най-добрият й приятел. Ако тя не иска да говори с теб, какво те кара да мислиш, че ще разговаря с мен? Моля те, дай ми ключовете. Трябва да се прибирам. — Протегна дланта си, но той не й обърна внимание.
— Искаш да кажеш, че и ти си опитвала да се свържеш с Джейд, но тя ти е отказвала?
Малкото й лице се нацупи от раздразнение и колебание.
— Слушай Гари, по-добре е да знаеш, че се скарахме и не си говорим.
Той я погледна недоверчиво.
— Сигурно се шегуваш!
— Не.
— Защо се скарахте?
— Не мога да ти кажа. А сега, моля те. — Присегна се за ключовете, но той се отдръпна. — Гари, дай ми ключовете!
— Няма, докато не ми кажеш какво става по дяволите!
Обикновено Гари беше уравновесен. Сегашният му гняв бе резултат от безпокойство и страх. От няколко дена усещаше, че нещо не е наред. Съучениците му го гледаха накриво. Няколко разговора шепнешком бяха прекъсвани при приближаването му. Болестта на Джейд бе мистериозна. Нищо не бе нормално от деня, в който научи за стипендията си. Въпреки че нямаше конкретно основание, предчувстваше силно някаква предопределеност в живота си.
— Какво става с Джейд? — настояваше той.
— Ако искаш да разбереш, питай нея! — Дона Ди грабна ключовете преди той да успее да я спре. Все пак, наведе се през отворения прозорец и я хвана за ръката.
— Има ли това връзка с Нийл?
Дона Ди извъртя глава така бързо, че вратът й изпука.
— Кое те кара да мислиш така?
— Защото той е много противен, а изведнъж започна да се отнася с мен като с приятел. Но е толкова фалшив, че чак прозира. Сякаш разиграва интрига, за която аз още не знам.
Дона Ди навлажни тревожно устни. Очите й се стрелкаха крадешком. Изглеждаше като в капан и дълбоко в себе си Гари имаше лошо предчувствие, че предположението му е вярно.