Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)
- Автор: Сонтаг Шери, Дрю Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)». Краткое содержание книги:
Диамантът в короната на Крейвън бяха „рибите“ на подводницата „Халибът“, за които той се надяваше да плават в най-дълбоката от дълбочините. Тези алуминиеви създания — всяко по един тон и дълго 4 метра — имаха камери и захранвани от акумулатори стробоскопии лампи вместо очи, акустични локатори за плавници и рул със странични плоскости за опашка. Проектирани да се теглят от долната секция на пещерата на прилепите с няколко километра дълъг кабел, те бяха заченати с хайвер от фирма „Уестингхаус електрик корпорейшън“ срещу 5 милиона долара всяка.
Когато Крейвън и хората му се готвеха за последните изпитания на „Халибът“, той почти всеки ден се срещаше с хората от разузнаването в специално осигурени срещу подслушване помещения. Успяваше да жонглира безбройните си други проекти, като през цялото време не допускаше никой неупълномощен да разбере какво прави. Измисляше всевъзможни преплитащи се истории, когато го викаха да решава различни проблеми, свързани с дълбините. Натискаха го и Рикоувър с постоянните си въпроси, и Конгресът, който се интересуваше от причините неговите дълбоководни проекти да поглъщат десетки милиони долари повече от предвиденото. Разбира се, превишенията се приписваха на „Халибът“. Но този проект беше един от най-секретните във ВМС и Крейвън не можеше да разкрива нито разходите, нито собственото си местонахождение, когато е на подводницата.
От него пострадаха други програми, когато започна да разхвърля разходите по „Халибът“ в измислени бюджетни пера навсякъде из Военноморските сили. Един беден капитан получи заповед да поеме разходи за „Халибът“ в сметките за една програма за ракетни бойни глави и се наложи да се явява на ежеседмични срещи, за да обяснява защо екипът му прави толкова голям преразход. Друго любимо скривалище на Крейвън беше програмата за дълбоководните спасителни съдове. Във всичко това имаше известна поезия, тъй като Крейвън работеше по фиктивен дълбоководен съд, който един ден щеше да бъде заварен към гърба на „Халибът“, за да служи като декомпресионна камера за гмуркачи. Когато станеше готова, Крейвън щеше да е превишил бюджета за тази програма с 2000 процента.
Тази сума така силно отврати сенатора-демократ Уилям Проксимайър от Уисконсин, че той даде на проекта наградата си „Златното руно“. Обяви програмата за дълбоководните спасителни съдове за най-голямата дупка в бюджета на САЩ. ВМС бяха ужасени от обществената критика. Крейвън се чувстваше въодушевен. Та колко пирати получават такова прикритие, написано от цял сенатор?
Разбира се, в края на краищата Рикоувър откри какво прави „Халибът“. Не се отказа да натиска, докато не разбра повечето подробности. Когато получаваше отказ от страна на директорите на разузнавателните служби, отиваше при адмиралите, които отговаряха за подводните операции. Не приемаше факта, че е възможно да се изпълняват операции с негови подводници, без той да участва. Адмиралите не смееха да му откажат. Но служителите от разузнаването настръхваха срещу неговата намеса. На всичко отгоре Рикоувър отказваше да подпише стандартните клетви за секретност, като смяташе, че лоялността му не бива да бъде поставяна под въпрос.
Офицерите на „Халибът“ не улесняваха много опитите за умиротворяване на адмирала. Когато един от инспекторите на Рикоувър се опитал да задържи подводницата в дока заради опасения във връзка с начина, по който екипът борави с реактора, командирът, Харолд С. Клей, или Ханк, отказал да се преклони пред авторитета на Рикоувър. „Халибът“ действаше по най-високоприоритетен военен режим и на борда й се говореше, че Клей се развикал по човека на Рикоувър:
— Ако искаш да ме провалиш, направи го. Иди и кажи на президента, че не ме пускаш. Тази подводница има най-големи пълномощия.
Клей имаше достатъчно проблеми и без намесата на Рикоувър. Пробните изпитания на „Халибът“ не вървяха добре. Никоя част от шпионското оборудване не беше изградена съгласно нормалните военни спецификации. Всъщност до момента военните не бяха разработвали спецификации за каквото и да е, което да работи на повече от шест километра под водата. И така, с проби и грешки, но най-вече грешки, екипажът на подводницата правеше всичко възможно да накара своето оборудване от космическия век да заработи. През тези първи дни всички бяха убедени, че в Пещерата на прилепите има зли духове. Компютърът създаваше непрекъснати проблеми. Операционната му система „Интерлийф“ изискваше повече от тридесетте и два килобайта памет. Когато компютърните компоненти в „рибата“ се разваляха, новите се изпращаха тайно в Пърл Харбър с багажа на стюардеси от „Америкън еърлайнс“.