Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)
- Автор: Сонтаг Шери, Дрю Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)». Краткое содержание книги:
Имаше проблеми и с останалото дълбоководно оборудване. Екипажът на подводницата постоянно установяваше, че системи, функционирали отлично на неколкостотин метра дълбочина, просто не действаха по същия начин на четири хиляди и петстотин метра, където налягането е достатъчно силно, за да разбие всеки малък дефект или по-слабо място и да го превърне в пълномащабен провал. Малките гумени куплунги със златно покритие, каквито използваха в електроинсталацията на „рибата“ даваха откази на 3 километра дълбочина, когато златото и проводникът започваха да се свиват в различна степен и люспи от златото падаха и правеха къси съединения.
Стробоскопните лампи, проектирани с много грижи, за да водят рибата и да осветяват морското дъно, работеха прекалено добре. Бяха толкова ярки, че заслепяваха камерите. В крайна сметка поставиха по-слаби лампи. За нещастие видеосигналът не успяваше да оцелее през изкачването по коаксиалния кабел. Затова при ранните мисии на „Халибът“ екипажът трябваше да се задоволява със зърнестите изображения на сенките, ярки точки и форми от акустичните локатори. Успяваха да получат по-ясни снимки само веднъж на шест дни, когато голямата риба биваше изтеглена обратно на борда и донасяше със себе си лентата.
— Колкото повече ти трябва, толкова по не става — повтаряше Крейвън постоянно, за да опита да облекчи болката от неуспеха. Междувременно, всяка седмица се срещаше с проектантите на рибата в завода на „Уестингхаус“ в Мериленд с надеждата да размени историите си за провали с решения на проблемите.
— Е, добре, хора, сега ще се галим с телената четка, но искам всички да се усмихвате — така започваше всяка среща, като понякога предизвикваше усмивки, а друг път — гримаси.
Един ден инженерите решиха да отговорят на поздрава му по подходящ начин. Връчиха на Крейвън прозрачна пластмасова кутия. В нея имаше телена четка. На обратната страна на четката беше пирографирано името му, а до нея се намираше малка табелка с гравирани думи „Усмихвай се“.
При едно от последните изпитания на „рибата“ кораб трябваше да пусне някакъв предмет в океана. Идеята беше да я използват за търсене. Екипажът на „Халибът“ трябваше да идентифицира предмета, който нямаше да се вижда през перископа, защото щеше да се намира в огромен сандък. Сандъкът щеше да се отвори в долната част и да пусне предмета в дълбините, без никой да го види.
Денят дойде, времето беше хубаво. „Халибът“ и корабът се отправиха в морето. Един кран на кораба вдигна сандъка и го спусна почти до водата. След това дъното на сандъка се отвори. След няколко мига в подводницата научиха лошата новина по радиото от кораба: предметът, който ВМС така грижливо бяха крили, не потъваше.
Екипажът на кораба изтегли предмета обратно на борда и го покри с брезент и тежки котвени вериги — доста много на брой.
После го хвърлиха обратно зад борда. Скоро след това Следствената служба на ВМС влезе в действие, като изпрати хора на борда, които да накарат всички на кораба да дадат обещания за поверителност, защото знаеха какъв точно е товарът. Ако се съди от размера на кутията и реакциите на хората от следствения отдел, тайният предмет вероятно беше проектиран да наподобява конуса на ракета.
През следващите няколко дни „Халибът“ търсеше. По някое време един лост за управление заседна в долната част на камерата на ядрения реактор и го спря, поради което се наложи да минат на дизелови двигатели. След това се загуби едната от „рибите“ с камерата, за да се присъедини към останалите високотехнологични и чувствителни боклуци, каквито трябваше да намира. Крейвън беше очаквал някакъв провал. Поръчал беше шест такива риби, въпреки че „Халибът“ беше проектирана да носи само две. Що се отнася до него, просто бяха изпуснали една резервна машина — една много скъпа резервна машина.
В крайна сметка другата риба се спусна и улови изображенията, които хората търсеха. По-късно и с известно ликуване екипажът за специални проекти гордо парадираше из подводницата с една снимка на намерения предмет.
Крейвън току-що беше отбелязал голям успех, първия признак, че всъщност „Халибът“ би могла да изпълнява онова, за което беше преустроена. Но хората от екипажа не можеха да разберат това, защото повечето от снимката беше почернена от съображения за сигурност. Те просто смятаха, че са приключили с голямо търсене за някаква си купчина оплетени котвени вериги.
4. КАДИФЕН ЮМРУК
Този единствен успех на „Халибът“ убеди Крейвън, че подводницата е готова да започне изпълнението на списъка с мечти от операция „Пясъчен долар“. А в следствената служба на ВМС никой не гореше от нетърпение да повярва така, както капитан Джеймс Ф. Брадли младши.