Светът на призраците
- Автор: Грийн Саймън
- Серия: twilight of the empire #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светът на призраците». Краткое содержание книги:
Роботът надвисваше над него и протягаше остриетата по ръцете си. Гарвана прибягна отново до вътрешната си енергия. Психоинхибиторите не му позволяваха да направи нещо решително, но и с малко напрежение можеше да постигне учудващи резултати. Съзнанието му се пресегна като почти недоловим шепот на психокинезата и ловко се пъхна между стъпалата на Стража и пода. Щом се напрегна, изчезна всякакво триене и краката на робота сякаш се изстреляха към тавана. Рухна по гръб с оглушителен грохот. Гарвана побърза да направи същото с машината, застрашаваща Фрост. Другият Страж също тежко се стовари на пода, Изследователката скочи напред и заби мономолекулярния си нож в блестящата глава на робота. Стражът се разтресе и затрепери, остана да лежи сгърчен. Фрост измъкна ножа и невъзмутимо започна да отделя ухилената глава от туловището.
Стената вляво от Гарвана избухна в остри парчета и той трябваше да вдигне психическата си защита, за да се опази. Не успя да се съсредоточи едновременно и в задържането на Стража пред себе си, машината се изправи светкавично. Сайлънс изскочи през дупката в стената. Метална ръка се стрелна след него и Капитанът се хвърли напред, за да я избегне. Стражът в коридора стреля по тях с разрушител. Сайлънс вдигна силовия си щит под ъгъл, лъчът се отрази и удари другия Страж, който се промъкваше през дупката. Машината също отби енергийния поток със силовия щит, но спря за миг. Капитанът се ухили, останал без дъх.
— Със същия номер накарах тази гадост да ми отвори изход в стената.
— Много хитро — отбеляза Гарвана. — Също като да нахълташ в стаята и да отнесеш единствената лампа.
— А, съжалявам — въздъхна Сайлънс. — Доста отдавна не съм попадал в истински бой. Май съм отвикнал.
Двамата се приведоха, когато Стражът пред Гарвана стреля отново и убийственият лъч проби дупка в далечната стена. А роботът, преследващ Сайлънс, излезе тежко в коридора и се отърси от парчетата. Обърна се към Фрост. Тя вдигна отрязаната метална глава и я запрати по него. Машината я улови с лекота, остави я на пода учудващо внимателно и тръгна към Изследователката. Тя се ухили неприятно на робота и размаха ножа пред себе си. Тогава обезглавеният робот, проснат на пода зад нея, посегна с нарязаната си ръка и здраво я стисна за глезена.
Гарвана издигна своя есп, колкото посмя, силно сви психокинезата си и проби дупка през туловището на преследващия ги Страж. Ударът раздруса робота, но не го повали.
— Няма ли начин да се справим с тези измишльотини? — попита Гарвана.
— Всъщност няма — отговори Сайлънс. — Изумен съм, че оцеляхме толкова дълго. Би трябвало да са непобедими. Но ти никога не си се притеснявал от подобни дреболии.
Стражът ги нападна и отново трябваше да се изплъзват.
Диана се свиваше зад силовия си щит и трепереше неудържимо, а трима Стражи вървяха към нея. Двамата щурмоваци вече бяха стреляли безрезултатно с разрушителите си и сега също им оставаше само да се прикриват с щитовете си и да се озъртат трескаво за спасителен изход. Стражите вървяха непоколебимо по заразения с чуждоземен живот коридор, съсредоточени само в избраните мишени. Рипър изтръгна граната от колана си, зареди и я хвърли между трите машини. Избухна само секунда по-късно, задушаващ дим и късчета чудновата плът запълниха коридора. Стасяк стисна ръката на Диана и я повлече след себе си. Заедно с Рипър свиха в странично отклонение, по-далеч от пушеците и тримата невредими Стражи, крачещи към тях.
Докато бягаха към вътрешността на второто ниво, странните промени все повече се набиваха на очи, но Диана беше твърде заета да изкашля дима от дробовете си, за да отдели достатъчно внимание на заобикалящото я. Сълзите по бузите й не се дължаха само на разяждащия пушек, а и на потреса. Никога не бе виждала нещо по-убийствено делово от Стражите. Плашеха я чак до някакво смътно първично кътче в съзнанието — примитивен ужас, който не оставяше място за друго решение освен бягството. Стражите въплъщаваха всичко в Империята, което й внушаваше подчинение и я заплашваше. Те бяха груби символи на властта, безмилостна също като правосъдието и възмездието. Не би могла да вдигне ръка срещу тях, както не би могла да се отърси от дълбоко заложените в душата й хипнотични заповеди.