Светът на призраците
- Автор: Грийн Саймън
- Серия: twilight of the empire #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светът на призраците». Краткое содержание книги:
Тя млъкна и смъкна лампата към стъпалата си. Дълго почти метър насекомо с широк гръб на плочки и със стотици крачка се увиваше делово около левия й глезен. Десетки твари като него пълзяха по стъпалата надолу. Още повече от тях се катереха без усилие по гладкия метал на стените. Фрост прибра разрушителя и измъкна меча си с бавно, предпазливо движение. Съществото нямаше нито уста, нито очи, но тя опря острието в онова, което сметна за предница, и натисна. Тялото се сви и стегна болезнено крака й. Фрост подаде лампата на Гарвана и спокойно се зае да махне насекомото. То се съпротивяваше с изненадваща сила, наложи се Изследователката да се напрегне докрай, за да го откъсне от себе си. Най-сетне то се предаде, ала незабавно опита да се увие около ръката й. Фрост захвърли насекомото, което изчезна в мрака. Но още стотици се тълпяха по стълбата, прескачаха се от нетърпение да докопат жертвите си.
Гарвана лекичко подхвърли лампата във въздуха и я задържа със своя есп, за да освети по-обширно пространство и да освободи ръцете си. Сайлънс насочи разрушителя си към най-плътното гъмжило от твари.
— Капитане, недей — тихо го спря Гарвана. — Ще повредиш стълбата.
Сайлънс кимна неохотно и прибра оръжието в кобура. Не биваше да допуска толкова очевидна грешка. Извади меча си, внимателно слезе и застана до Изследователката. Двамата се захванаха да секат и режат насекомите, за да прочистят път. Във въздуха се разхвърчаха парчетии с още потрепващи крачка, но противните същества нямаха намерение да отстъпят. Сляпо напредваха нагоре, търсеха крак или ръка, която да стиснат. Винаги се стремяха да достигнат гърлата на хората, сякаш незнайно как бяха научили слабото им място. Изпълзяваха по стените, за да паднат отгоре, а Гарвана ги отблъскваше с психическата си сила, прекършваше ги с пукот или ги размазваше по стените само с мощта на съзнанието си. Но насекомите не се отказваха от нападението, сякаш бяха безбройни.
Гарвана отстъпи назад и вдигна силовото си копие хоризонтално над главата. Пси-енергията запращя около двете остриета и се заби в тълпящите се твари. От ударите на невидимите мълнии насекомите избухваха в пламъци, сгърчваха се и изчезваха. Енергията бушуваше в стълбището, причинявайки болка на очите, гореше и превръщаше в пепел гъмжащите насекоми, но не докосваше Сайлънс и Изследователката. Нападателите отстъпиха, отчаяно се втурнаха надолу по стъпалата и се хвърлиха в стоманените стени, които ги погълнаха безследно, сякаш блестящият метал не беше по-плътен от мъгла. След броени секунди стълбата се опразни, някъде далеч из коридорите затихваше ехото от хилядите трополящи крачета. Само обгорелите останки напомняха за скорошната атака. Фрост посегна и тупна близката стена, но за ръката й стоманата си оставаше твърда и непробиваема.
— Интересно — отбеляза Гарвана, а Изследователката само кимна.
— Само това ли ще ми кажеш? — сопна се Сайлънс.
— Засега — рече Гарвана. — Изглежда положението е още по-сложно, отколкото си представяхме. Изпреварвайки въпроса ти, Капитане, ще ти отговоря — не, нищо не мога да ти обясня. Остава ми само да предположа, че стените също са заразени от пришълците, както бяха и Стражите.
— Тези… гадини — започна Сайлънс — дали са пришълците от разбития кораб? Нещо като цивилизация-кошер? Групово съзнание?
Фрост вдигна рамене.
— Възможно е, но едва ли. Размерите на кораба не съвпадат с такава хипотеза. По-вероятно е насекомите да са инструмент на пришълците. Тепърва ни предстои да се сблъскаме с истинския враг.
— Ето една много утешителна мисъл — промълви Гарвана.
— Размърдайте се — подкани ги Сайлънс. — Още не сме слезли до второ ниво. Гарван, чудесна работа свърши с копието. Бъди нащрек. Може пак да го използваш при нужда.
— Разбира се, Капитане. Приятно ми е да съм полезен.
— Защо да не хвърля долу една граната? — предложи Фрост. — Ако пришълците са ни подготвили още изненади за добре дошли, шрапнелната граната може да им вкисне настроението.
— Идеята е добра, но не бива. Есперката и щурмоваците са някъде там. Изследовател, вървете напред.
Стъпките им отекваха глухо по металните стъпала, лампата се носеше безгрижно над главите им. Сайлънс напрегнато се взираше в стените, но от изчезналите насекоми нямаше и следа. Затова пък започна да избива гъста, лепкава слуз, стичаше се върху стъпалата, които ставаха опасно хлъзгави. Тримата слизаха бавно и предпазливо. Някъде отгоре падаха тежки капки, удряха с неочаквана сила главите и раменете им. Колкото по-надолу отиваха, толкова по-често капеше слузта, превърнала се в муден, отвратителен дъжд. Фрост спря да избърше неприятното вещество от лицето си и откри, че не може. Слузта лепнеше упорито по челото й, после внезапно се стече в очите и надолу към носа и устата й.