Светът на призраците
- Автор: Грийн Саймън
- Серия: twilight of the empire #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светът на призраците». Краткое содержание книги:
Отвори с ритник вратата вляво, шмугна се в стаята и заключи. Не се и надяваше това да спре нещото, което с лекота преминаваше през стени, но поне ще си осигури малко време, за да измисли какво, по дяволите, да направи. Метален юмрук проби вратата. Сайлънс гледаше като омагьосан как ръката се пресегна през дупката, после Стражът дръпна рязко и изтръгна вратата. Без да бърза, машината насили рамката и се вмъкна в стаята. Сайлънс заотстъпва, вдигнал силовия щит пред себе си.
Когато Капитанът изчезна в стаята, отнасяйки единствената лампа, коридорът потъна в мрак. Фрост изруга меланхолично и включи зрението си към инфрачервените присадки само за да установи, че Стражите бяха предпазени от издайническо топлинно излъчване. Фрост незабавно превключи към възприемане на разсеяна светлина и задейства своя силов щит. Мъждукането му й стигаше, за да види напредващия към нея Страж. Фрост стреля, но лъчът на разрушителя се отклони от силовия щит на робота, без да му навреди. Тя безгрижно сви рамене, прибра оръжието в кобура и извади нож от ботуша си. Беше зловещо широк, дълъг трийсетина сантиметра и ръбовете на острието му оставаха някак неясни и размазани за човешките очи.
— Мономолекулярен слой — обясни Фрост на Гарвана. — Реже всичко. Обаче трябва да внимаваш, иначе като нищо си оставаш без пръсти.
— По мое време ги бяха забранили — каза Гарвана.
— И сега е така. Но ако ти не ме издадеш, аз също ще си мълча.
После Стражите нападнаха, нямаше време за приказки. Фрост се метна напред, ножът изсвистя и отсече къс от дланта на робота. Всички вградени в ръката разрушители стреляха едновременно, но нейният силов щит я предпази. Фрост замахна настрани със защитното си поле, по-остро от бръснач, и преряза посегналата към нея друга ръка на Стража. Двете ръце на машината изведнъж се събраха, за да сграбчат Изследователката и да я нанижат на остриетата по туловището. Фрост се смъкна на колене, претърколи се и грамадните ръце останаха празни. Тя отскочи назад и с котешка ловкост се изправи, а Стражът напредваше, протегнал към нея осакатените си ръце.
Изследователката мигновено нападаше и отскачаше, сечеше го с ножа, пронизваше и дълбаеше, но така и не успяваше да му причини сериозна повреда. Просто роботът беше прекалено масивен за нейния малък нож. А управляваните от компютър движения на машината бяха нечовешки бързи и само обучението на Фрост я спасяваше. Тя съзнаваше, че не е в състояние още дълго да го отбягва с такава ловкост. Би могла да избере бягството. Стражът май не беше предназначен за преследване с висока скорост. Но така ще изостави Гарвана и Капитана, ще пренебрегне дълга си. Изследователите не бягат от битката. Тя се мушна под ръцете на робота, притисна оръжието си към стоманеното тяло и натисна спусъка. Нищо не се случи. Енергийният кристал нямаше достатъчно време за презареждане. Тя се покатери по Стража, като внимаваше да не се наниже на остриетата, и скочи зад гърба му. Извъртя се бързо и заби ножа в гърба му, преди да се е обърнал. Роботът се разтресе веднъж, но това беше всичко. Късото острие не достигаше до важните системи. Тя издърпа ножа, а една метална ръка замахна и я запрати назад по коридора. Бе вдигнала навреме силовия щит, но от силата на удара не можеше да си поеме дъх. Застана устойчиво и заотстъпва, а машината вървеше към нея, неумолима и неизбежна като самата смърт.
Когато Сайлънс изчезна заедно с лампата, Гарвана приклекна и остана напълно неподвижен. В тъмното Стражът можеше да го намери само по звук. Освен ако проклетото нещо имаше и инфрачервени сензори. После Фрост включи силовия си щит и отдавна забравените зрителни присадки на Гарвана се намесиха автоматично, усилвайки разсеяната светлина. Той видя, че третият Страж се насочи към него, и стана. Сви около себе си своята сила, въздухът запука и заискри. Той се пресегна да разкъса робота на парченца. Силата му избледня и изчезна в миг. Гарвана замръзна, зяпнал от недоумение, и едва не срещна смъртта си. Стражът вдигна ръка и стреля с всички разрушители. Човекът се метна встрани в последната секунда, спасиха го старите му бойни рефлекси. Проклетата машина имаше вградени психоинхибитори. Принципът им на действие беше обратен на заложения в силовото копие — вместо да усилват психоенергията, те я поглъщаха. С тези устройства Империята контролираше своите еспери. Реагираха на всяко силно излъчване в пси-спектъра и се включваха, щом надвиши определен праг. Гарвана се дръпна от Стража, вдигнал пред себе си безполезното силово копие.