Светът на призраците
- Автор: Грийн Саймън
- Серия: twilight of the empire #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светът на призраците». Краткое содержание книги:
Изведнъж гласът на Капитан Сайлънс звънна в ушите им.
— Я ме чуйте, хора. Имаме си проблем. Один току-що ми каза, че някъде из базата бродят Стражи на Сигурността. В никакъв случай не ги предизвиквайте. Твърде възможно е да са програмирани за защита от натрапници. Ако видите някой, веднага се оттеглете.
— Благодаря за предупреждението — обади се Рипър, — само че е малко късно. Точно сега стоим срещу един от тях. Моля за съвет как да постъпим.
— Разкарвайте се оттам на секундата — припряно отвърна Сайлънс. — Без никакви заплашителни движения, отстъпвайте с лице към него. Ако тръгне към вас — бягайте. Може би още се навъртат наоколо. Пращят по шевовете от оръжия и не вземат пленници. Докато се държите на разстояние от него, сигурно ще сте в безопасност.
— Сигурно ли? — повтори Стасяк. — Какво значи това „сигурно“? И едно мускулче няма да помръдна, докато не съм съвсем сигурен.
— Млъквай, Лю — сряза го Рипър. — Еспер, тръгвай назад и се качвай по стълбата. Ние ще дойдем после.
— Добре — тихо каза Диана. — Веднага.
Тя предпазливо направи крачка назад и огромният робот вдигна ръка към нея. Лъч на разрушител блесна от показалеца и пръсна металната стълба в дъжд от назъбени отломки.
В комуникационната присадка на Сайлънс изригна лавина от крясъци, писъци и псувни, почти мигновено потънали в грохота на взрив. Оглушителният шум разтресе пода. Гарвана и Фрост се обърнаха към Сайлънс в очакване на заповеди.
— Каквото и да става долу, ние нищо не можем да направим — безизразно каза той. — Докато слезем, тъй или иначе всичко ще е свършило. А най-малко искам да предложа нови мишени на Стража. Еспер, щурмоваци, чувате ли ме? Отстъпете. Повтарям — отстъпете. — Изчака, но чуваше само тихото съскане на откритата линия. — Один, включи ме в техните зрителни сигнали.
— Съжалявам, Капитане. Нещо в базата смущава работата на моята комуникационна мрежа. Изцяло загубих визуалната връзка с есперката и щурмоваците. Все още приемам аудиосигналите, но не зная докога ще продължи. Настоятелно ви съветвам незабавно да напуснете Тринадесета база. Не разполагате с необходимата техника да се противопоставите на Стражите.
— Да се хванем ли на бас? — протяжно измърка Фрост. — Само ми покажи някой. Каквото и да ми се изпречи, ще съжалява.
Гарвана погледна Сайлънс.
— Тя винаги ли е толкова самонадеяна?
— Да. Тръпки да те полазят, нали?
Гарвана изведнъж обърна глава.
— Капитане… нещо идва, наблизо е.
Фрост и Сайлънс насочиха разрушителите си към двата края на коридора. Нищо не нарушаваше тишината в широкия проход с врати от двете страни. Осветяваше го само лампата, високо вдигната от Сайлънс, бледото сияние едва стигаше да виждат коридора открай докрай. Нямаше движение, но сенките като че приемаха неясна форма. И това, което само преди миг беше поредният коридор, се превърна в открита заплаха, зад всяка врата се криеше опасност. Намръщен, Гарвана се облегна на жезъла си, сякаш слушаше звуци, достъпни само за неговия слух. Сайлънс напрягаше сетивата си в безмълвието, но нищо не можеше да долови.
— Какво е? — попита тихо. — Откъде идва?
Гарвана затвори очи.
— Тук са, Капитане. Тук са.
Стената отдясно се разкъса като хартия и Стражът нахълта в коридора. Дебели сплитки от разноцветни кабели задържаха едната му ръка, но той ги разкъса без усилие. Машината беше висока към два метра и половина — широк метален великан със светещи очи и застинала, дразнеща усмивка на синьото стоманено лице. От ръцете и краката му стърчаха остриета, по юмруците му бяха гъсто набучени шипове. Макар да не беше живо същество, програмата му го подтикваше да мрази и напада. Машина за убийства, създадена да прилича на човек, за да плаши по-силно.
— Големичък е, нали? — отбеляза Гарвана.
Тежки метални стъпки отекнаха в двата края на коридора, появиха се още двама Стражи, препречвайки пътя за бягство. Трите машини застинаха в неестествена неподвижност, проучиха мишените си, после преминаха в атака твърде бързо за човешките реакции. Сайлънс се прицели и стреля с разрушителя по най-близкия Страж, който прескачаше парчетата от стената. Силовият щит на робота се включи точно навреме, за да отрази насочения към него лъч, после изчезна. Машината вдигна ръка и Сайлънс се хвърли встрани, а убийствената енергия проби дупка в стената, където той стоеше преди секунда. Капитанът се претърколи по пода и веднага се изправи. Плясна по гривната на лявата си китка и пред него се появи силов щит. Дълъг около метър овал от искряща енергия, той можеше да отрази изстрел от всякакво лъчево оръжие. Докато не се изтощи. Стражите можеха да включват и изключват своите силови щитове с точност до частици от секундата, защитата им на практика беше неизчерпаема. Сайлънс не можеше да разчита на това. Освен това трябваше да чака три минути, докато оръжието му се презареди, а Стражът вече го връхлиташе.