Светът на призраците
- Автор: Грийн Саймън
- Серия: twilight of the empire #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светът на призраците». Краткое содержание книги:
— Подготви катера за излитане, за да ни прехвърлиш под карантина в „Тъмен вятър“.
— Да, Изследователко.
Сайлънс се вторачи във Фрост.
— Код „Червено Седем“? Дори аз нямам достъп до такова равнище в Сигурността.
— Аз също — призна Фрост. — Откраднах го отдавна. Винаги съм мислила, че някой ден ще ми потрябва. Нали Изследователите трябва винаги да проявяват творчество в работата си. Сега компютърът ще прави, каквото му кажа. Нали, Один?
— Да. Ще ви служа с всички възможности, заложени в програмите ми. Ще изпълнявам вашите заповеди…
— Компютър!
— Да, Изследователко?
— Млъкни.
— Да, Изследователко.
Сайлънс кимна на Гарвана, за да му подскаже, че иска да говорят насаме. Двамата незабелязано изостанаха от Фрост и Диана.
— Предложението ми да ти осигуря Опрощение си остава — тихо започна Сайлънс. — Приносът ти в унищожаването на пришълеца те прави изключително ценен. Империята има нужда от твоите знания. Шон, би могъл да се върнеш при нас. При мен. Отново ще постъпиш в Службата, пак ще станеш Изследовател. През тези десет години положението се промени. Би могъл да поставиш свои условия. И ще работим заедно, както преди. Какво ще кажеш?
Престъпникът го погледна неразгадаемо.
— Капитане, името ми е Гарвана. Шон умря отдавна. Нямам никакво желание да се връщам в Империята с дребнавата й политика, с омразата и опустошителната й ярост. Вече не съм част от нея. И не мога пак да се превърна в човек. Само в човек. Преди да се появиш, аз се вливах в песента на дърветата, на Ашраите. И забравих почти изцяло миналото си. Джон, за мен ти си призрак, ехо от едно минало, в което вече не намирам никакъв смисъл. Аз не само напуснах човечеството, аз го задминах.
— И на чия страна ще бъдеш по време на войната?
— С моя народ. С Ашраите.
— Липсваше ми, Шон. Моля те. Не искам пак да те загубя.
— Джон, ти се лиши от мен преди десет години. Твърде късно е да ме търсиш. И двамата вече не сме каквито бяхме. Сега мястото ми е тук.
— С други думи — отбеляза Фрост, — станал е местен жител.
Сайлънс и Гарвана се извърнаха рязко, стреснати от гласа й. Не чуха стъпките й, но нали тя беше Изследователка.
— Добре дошла си, ако пожелаеш да останеш — каза й Гарвана. — Песента звучи силно в тебе. Бих могъл да ти открия пътищата на Ашраите, да покажа на ума ти чудеса, за които не си и мечтала. Тук има съкровища на душата, само чакат да протегнеш ръка.
— Не, благодаря — промълви Фрост. — Другите раси съществуват, за да бъдат избивани. Капитане, време е да тръгваме.
— Да. Време е.
Диана се доближи, за да чуе разговора, гледаше смутено лицата им.
— Капитане… може ли да ви попитам нещо, преди да се върнем в катера?
— Разбира се, еспер.
— Защо наричате компютъра Один?
— Защото има едно око.
Само Гарвана се усмихна. Диана и Фрост се спогледаха озадачено.
— Вече не преподават ли митология в Империята? — попита Гарвана.
— Не наблягат на нея — обясни Сайлънс. — Доста предания са забранени от цензурата, други са преразказани наново. Началниците смятат, че митовете само внушават излишни идеи на хората. И тези идеи могат да станат опасни.
— Значи може би е време да създадем нови митове — каза Гарвана. — Днес вече поставихме началото на един. След сто години ние и извършеното от нас ще бъдем част от историята. И доколко ще ни помнят истински, такива, каквито сме били? Доколко ще позволят да бъдем запомнени? Истината обаче живее свой живот в митовете и легендите и нашите четири призрака ще витаят в Империята още дълго след смъртта ни.
Той кимна поред на всеки и се отдалечи сред сгъстяващата се мъгла. Накрая изчезна в сияещата метална гора на Ансилай.